Не искам да пиша - т.е. да "се излагам публично", защото в период от много дълго време назад отново се чувствам "добре". Както казва една от "лелите" ми астроложки, това означава "да си в хармония със себе си". Каквото и да означава това:)) 

Както казва пък съпругът ми, който днес навършва една полукръгла годишнина: "Ти (т.е. "аз") имаш един основен проблем в комуникацията. Всяко твое изречение започва с "Аз..." или с "Не..." Погледнато в перспективата на "западната масова психология" Аз ("Аз") би трябвало да се чувства "добре", защото защитава индивидуализма си:)) Пак от същата перспектива, всяко второ изречение започващо с "Не...("каквото и да е") означава "черногледство" (песимизъм или просто "сечено"). 

Само че... като един истински Водолей, устремил се към "попрището жизнено в средата" (за Христос това е била "пределната" възраст от 33, за мен - с една десетица и една единица в повече:)), установявам, че това е най-достойното и най-смисленото поведение:)) 

Защо ли? 

Когато днес казвам "Аз", това не е рефлексът на тийнейджъра, който иска да се обособи и противопостави на Света. Периодът на "бой" и изучаване границите между мен и другите... макар и късно, би трябвало да е приключил. За близките ми... това е "епохата на апогей": някой стои срещу теб и няма... просто да отстъпи пред твоя емоционален или рационален ... шантаж:)) Дали го постигнах? Гъделичкам Егото си, че... да... в общи линии, да...:)) 

Отъждествявайки се с мястото, което населявам и... плащам "дан" и данъци... установявам, че:
 
1) това не е пътеводна светлина за повечето хора около мен. Те предпочитат да бъдат "никой". Това означава "да ни си казваш онова, което мислиш, защото..." (ще загубиш, най-общо казано:)) Какво? Престиж, одобрение, работа, приятелски услуги и так далее:)) Този защитен механизъм работи много здраво при повечето "българи" (граждани на РБългария). Лишена от механизма за "самозащита" аз се (само) торпилирам:)) Като казвам в този случай "аз", имам предвид и много други като "мен" ("глупаците"):))) ЛО 1: Групаците или "лудите" движат прогреса:) Но те са ... далеч от уважение... да не говорим за суeтните категории ..."почит" и "слава" в BG (вж. по въпроса "чест" и "слава" Лотман, структуралиста:))

2) Казването на "не" в РБългария - независимо, че може да става въпрос само в семейния или приятелския ти кръг - те издига "една октава нагоре":)) Някакси "не"-то в Bg-то ти лепва етикета, че си "инат" и оттам нататък... престават да слушат аргументите ти:)) Защо ли? Притежаваш "нещо", върху което "другият" не може да ... управлява:)) Кофти, нали? 

По този повод днес имах много интересен разговор.  Обяснявах на една бизнес дама, с която имаме взаимен интерес, че от години не работя на "твърд" (трудов) договор. Защо ли? Защото не обичам "началник" над главата си:)) Това далеч не означава, че си правя каквото си искам:)) Просто имам "уртикария" (sorry, за медицинския термин) към хора, които искат да ме манипулират... извън личното ми осъзнато съ-участие:))  

Сега да се върнем на основната тема, от която всъщност "граждански" ме боли! Не напуснах България съзнателно през всичките тези години. Имала съм и поводите, и "притесненията", и съответния (семеен) натиск. Без да навлизам в "исторически" (имам предвид "историята" на моята душа) анализ, ще се върна на основното си съждение: "Никога и никъде няма да се почувстам у Дома си, колкото и пари да ми плащат, колкото и проспериращ да изглежда моя живот от "вън":)) 

За разлика от повечето хора аз съм имала възможността да го направя:)) Владея "световното наречие", както и други умения, които отиват отвъд простия "пренос-превоз" на език и идеология:)) Парите? Винаги съм си ги изкарвала и не разчитам на никого... освен на любовта на семейството си (която понякога има израз и като "финикийски" знаци:)) 

От кое ме боли тогава?

Две неща:

1) Недалновидна политика към бъдещите (включително сега живеещите, но невключени активно в социалния обмен) поколения, т.нар "деца" и геноцид към "старите" поколения (извън активна възраст, отново:))

2) Олигархизма на съвременните властващи. Толкова ми е омерзително, че чак се задавям... буквално. И тук няма "на власт" (политически) или "опозиция" - говоря най-вече в контекста Bg:)) За мен са "едно":)) Всъщност, не само за мен. Аз все още продължавам за "гласувам". Повечето хора не са си дали "труда" да отидат да учат наново и да разберат "кое и как е общественото благо". Е, аз го направих:)) Сложих си "наколенките", за да ме учат мои връстници или малко по-големи (възрастово) от мен. Основното, което запомних (в резюме): "Няма политическа партия, която да изразява определени структурирани интереси (примерно на прослойка или дори на "наемния труд"), защото днешния свят  е пределно "диверсифициран" (огрубявам преднамерено, но това е същността:)) Има криза на политичесото представителство  и неговото друго име е "демократически дефицит":)) 

Което ни връща на посещението на президента Путин. Защото отново едно такова "знаково" и подпечатано от подписани търговски (икономически) и  културни спогодби "посещение" ни показва КЪДЕ СМЕ НИЕ - обикновените данъкоплатци, нечрезвичайките (ако използваме един друг, едва ли, позабравен жаргон:))   

Тук е мястото за моето ЛО 2 (лирическо отклонение, заето като форма от maev):)) 
За разлика от повечето българи, предполагам, аз съм работила в тясно сътрудничество с "новите" руснаци. Въобще не съм "положително" впечатлена. Напуснах след седем месеца. С апломба: "Мен никой не ме е учил да крада!" и идеалистическия реверанс (това от "глупавото" Водолейско в мен):"Искам да си останем приятели!"

Така че, ако разглеждам търговските спогодби, парафирани и с благословията на ЕС (защото се страхуват от очертаващата се енергийна недостатъчност, пак поради "глупави" съображения - маркирам ЕС отношението към атомната енергетика: от близкото минало)), въобще не съм оптимистична към "достойнството" на българското участие!  Независимо, че е под "благосклонния" ЕС поглед! Визирам собствения си опит, който и не "меродавен", ме е "спасявал" през целия ми живот:)) "Новият" руснак ииска да граби, до такава степен, че е способен да загроби "собственото си отроче":)) В никоя друга национална психология - освен в американската и английската - не съм наблюдавала такъв "саморазрушителен" ефект. Вероятно има нещо общо с "имперския" нагон, от който - поне ние като "малки" - сме били пощадени!!!

Новата геополитика е изключително "страшна", защото е повече от безпардонна:)) Ялта - просто ряпа да яде! Там поне е било ясно:)) Днес "големите" във всеки един момент могат да се превърнат в "джуджета". Зависи накъде ще се обърне набраният човешки гняв и... алчност!

Разбирате ли сега защо все повече се "завирам" в семейството и приятелите си? Не очаквам някой друг, освен тях, да ми се притече на помощ, да ми държи ръката, когато треперя от страх, да ме лекува, когато съм болна, да ме учи:)) 

Не мога да постигна онзи идеал, който някога Мария Кюри, Лафарг и други от класата им са направили за децата си.  Бих искала аз и приятелите ми да обучаваме децата си - напук на обстановката и със съответните научни, морални и социални критерии:))))))))

Ех, размечтах се! А не исках да пиша:))

Лека!
     

zdravei, nadiavam se da si dobre. interesen ti e bloga i sadarzatelen. koi sa lelite ti aztrolozki : )