Има дни, в които сърцето ми спира. Особено когато вали. Електричеството е част от духовната ми природа. Но защо ме тресе и физически? Как ме удря токът? Как развалям уредите, когато съм психически пренатоварена? Защо гърми инсталацията в апартамента ни и кога?

Всъщност, какво значение има:)) Трябва да свикна с електрическото си тяло, независимо дали ще го възпявам или ще му се притеснявам...

Вчера ми беше електрическо. Имаше го непоносимото напрежение. После електрическите разряди - престрелките с думи, осъждането... Мразя съда. Затова и не станах юрист. Обичам справедливостта. Знам, че трябва да се защитава и отстоява онова, което смяташ за справедливо. Но защо толкова съм изцедена след това? Занулила съм се. Отдала съм цялата си енергия на земята. Главата и тялото ми ми тежат ужасно, в устата ми има вкус на изгоряло...

Сякаш за да разведри атмосферата след вчерашните електрически бури днес заваля. Но в мен като че ли тече олово, а не кръв. Едва движа крайниците си, а умът ми буксува, прескачайки в до болка познатите електрически схеми-вериги. Отново съм изпаднала в нелюбимата ми:

КАМЕННА ПРИКАЗКА

Нервиш ме, каза.
Значи, махай се.
Гледай си работата.
Go to hell!
Изстини като камък,
но като камък
не ми се мотай в краката,
не те искам
като камък на шията.
Но аз като камък
няма да литна насреща ти,
нито ще те ударя.

Камъкът
в твойта градина
си
Ти.

Из Уроци по безусловна любов
Соло за душа и еолова арфа

Как да се пребориш с камъка? Студено ми е и ме боли от неговата неподвижност, от неговата злобна захапка. Нямам избор...Започвам да избледнявам, изсветлявам... и се сливам с ...

Paradise Lost - Fader

Tears for Fears-малко овехтели, но може да Ви допаднат...от такова настроение се излиза с Библията в ръка. Опитайте!

Направих го и си прочетох репликата, която съм забравила:))
"И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забравяйте да се говорят и езици." [Кор.І, 14:39]
* * *
Но пък намерих и нещо, от което да се "уплаша" за света, който чете и претворява Библията буквално:
в контекста на Кор. І, 14. 26-40...
34. Жените ви в църквите да мълчат: ТЯМ не е позволен ода говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35. Ако пък искат да научат нещо, нека попитат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.

Четем всички, но какво виждат очите ни и какво попада в душите ни...

и мислите за да изплуваш от апатията...И мен ме пере тока...И съм по-тежка от теб...

А сега...в зелено да разлистим каменното дърво:))

В такива трудни дни се понасям на крилете на вярата чрез молитвата и Словото!
Те ме отнасят в един свят, пълен с мир, хармония и чистота, който ме зарежда със сили, за да продължа напред....
Пожелавам тези криле и на теб, Свобода!

в такива дни нищо не може да се направи. Изживяват се, тежко, трудно, но това е. Тогава слушам Бетовен, петата симфония.

Явно ми е в дефицит оптимизма. Ще пробвам рецептите ви.
Лек и спорен ден на всички!