*
*
*

Бодро бодрувам в уморните ями

свивам махорка от жежкия ден

евфервесцентно надувам балони

по влудна повърхност,

названа Живот.

Тежко тежнея в молекулни транзакти

безспирно легирам органичния ствол

електронно зумирам из йонни кристали

във въглероден разпад на ентия слой:)

Тъжно се смея, бодрячески псувам

изотонирам отпуснат Му-Скул*

време за транс чрез кризисно биле

дервишов световрът с неясен развой.

Бодро бодрувам, щот иначе - лудост:

копам немилостивата земна утвърд

само небето с прохладната близост

светофарно отстрелва поредния гаф.

Тъжно се смея на някаква гара

влакове стрелкат се из пустошта

кой я нарече нея България:

чужда на себе си и на света?

Бодрост избива на потни кристали

утре е днес, а вчера е сън

Стига се мая, че нивата чака -

Сивушка и Белчо превили са гръб:)

Време за жътва, предвестник на оран

всичко наопаки е в тази страна.

Бодро бодруваме в несретната лудост:

tочката не е нашият препинателен знак.

　________