-         Какво е важно, сине?

-         Не знам, мамо. Всичко ми изглежда еднакво

-         Е, не може да не знаеш! Нали си ходил на училище?

-         Да, мамо, но в училище не учим за важните неща. Там учим “технически” и “социални” неща. Едните се отнасят до машини, а другите до статистика, вкупом и двете до процеси, но аз и в двете оставам бяло петно. Те не стигат до душата ми.

-         Добре, сине, но защо тогава не ходиш на църква? Там говорят за душата ти!

-         Не, мамо, там говорят за “отвъдните” неща, а пък аз съм тук и сега. Адът ми е тук, а те ми гворят, че “там” щяла да ме стигне отплатата за делата ми.

-         Хайде сега! Като това не ти отърва, заеми се с бизнес, бе сине! Разположи себе си в света!

-         Какъв, бизнес, бе мамо, какъв свят? Парите (печалбата) са важни, ама не чак толкова, че да продам душата си. Аз и така не мога да спя, защото не се оправям с най-важното!

-         Тогава, кое е най-важното, сине?

-         Най-важното са човешките отношения. Но тях не мога да ги разбера преди да съм ги създал, не мога да ги овладея след като съм ги породил и до края на живота си ще се страхувам дали съм (ще) ги опази(л).

-         Е, сине, вече мога да съм спокойна. Ти си научил кое е “най-важното” на този свят. Всичко останало е негово последствие и зависи само и единствено от волята ти. Когато и както я намериш в себе си. За каквото и да я употребишJ