Пътувам към теб.
Не километри,
стотици погледи,
силуети,
следи от целувки
делят
моя ден
от твоята нощ.
Изцъкленото око
на премигващ
телевизионен екран
споделя твоите вечери,
а моите са изтъкани
от сълзи и смях на деца,
загорели манджи,
недоизмити чинии.
Между две денонощия
на върха на иглата,
трепкаща по циферблата на времето,
аз се засилвам
да премина отвъд,
опитвайки се да докосна
недосегаемото –
твоя образ,
запечатан
от вътрешната страна
на клепачите ми.

Поезията си ти е жанрът, няма какво да се лъжем:)
Оцеола:)))))

че много искам да съм политичски коментатор:))
Поздрави:)

Е сега вече потънах...
И в думите, и в музиката...
И нещо не ми се изплува...

Беше:)
Хайде сега пак - марш в строя!
Прегръдка:)

се загубих в стиха...
Чудесно е,Боди!/но не от флората!/

Извинявай, че не ти реагирах досега, но съм се заплела в ... битовизми. И не искам да отговарям на хората просто от куртоазия, а от душа:)

Благодаря, че си ме споходила
Поздрави!