То не бе политическа драма,
не беше резил!
Ама ...Мики Маусчо – ВЪТРЕ-МУТРЕН министър,
Барабар с всичките тикви пробрани до него!!!
Това не е вече правителство:
а... антинароден паскв’ил*****!


~~~~~~
История на жанра:
Пасквилът е малък литературен жанр по името на римския обущар Пасквино от ХV в., автор на жлъчни епиграми, насочени към високопоставени лица. Литературният “драскач” е бил припознат в статуя на площада в Рим, където закачали сатири и други кратки литературни форми, оклеветяващи и окарикатуряващи властимащите.

Инновации и модернизъм:
В началото на ХХІ век в малката балканска държавица България, Големия Партиен Бос и Държавен Строител Хамстер СтаниШеф решава да ревизира литературната мода. Той приема, че след като суверенът е народът, трябва да насочи своята жлъч точно към него и илюзорната му власт. СтаниШев-ът е краен постмодернист и вместо с литературни образи си служи натурално с “па-с-кви-л****”, за да подмаже пропукалото се гнездо на държавния мутризъм – нов жанр в световната политическа епигония. На дървеното човече с големия НОсЕС не му се налага да търси статуя, на която да закача въодушевяващите си творения: той гордо е яхнал... народеца-суверен, на когото с наплевателски жар обяснява, че ... собственото му неядене е оздравителен, всъщност, процес. Защото така остава за ... коалиционните му партньори “повечко да си лапкат”. Автор е на “Кабинетни РокАд-и”, “СТРУГторни и ПреСолени Промени” и други произведения с широка и нестихваща популярност сред широката общественост. Авторът е все още жив и се надява на номинации за “Държавен взрив” (Нобелова награда в областта на политико-социалната пунтопластика), “О-Скран” (престижна награда в областта на политико-инженерните науки) и други.

Очакваме челния му пример да бъде последван и от други утвърдени творци в световната политическа агеография.