Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2017 15:23 - Не работи до забрава: забравяш Себе си!
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 841 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 22.11.2017 15:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Последните 3 месеца от живота си беснея, както никога досета. Да и преди съм бесняла, но не с такава интензивност и не с такава пагубност върху себе си!

Да работиш върху себе си е Висшето изискване, с което сме спуснати на Този свят. Предполагам, че и до скоро, това е било "да се изберат неблагоприятните условия, в които една Душа да бъде спусната Тук, за да се изпита твърдостта, устойчивостта, креативността й и т.н.". Или поне така е по нашите географски ширини. Моето чувство обаче е, че напоследък всичко ужасно се обърка - не само на Земята, но в по-висшите селения, защото глобално резултатът е плачевен, а все пак трябва да търсим "светлина в тунела".

Ако се върнем на Земята и нашите добродетели - ограничителни вярвания, то нас са ни учили, че би трябвало да живеем в "меритокрация" - всеки да получава според заслугите си - количеството и най-вече КАЧЕСТВОТО на труда си (или поне така е според лозунгите, било те религиозни или политически). На практика, това не работи: напротив - този, който работи повече, при всички случаи получава по-малко. Да се обоснова: в материално отношение - този, който работи повече, получава наравно с този, който работи по-малко - защото сме оценявани по "щатни таблици". Т.е. за еднакво "прослужено време" - еднаква плата. Какво обаче "влагаш" във Времето си е това, което съвестта ти ти вменява. За "съвест" пари не се плащат, там само губиш: защото надареният със съвест никога не е доволен от себе си и никога няма да се самоизтъква, напротив - ще се самокритикува, което е добре дошло за онзи, който иска да го атакува или дескредитира -;)) В морално отношение, пак губи - отново, защото не може (съвестта му) не им дава да се самоизтъкват, прекалено много се "впрягат" в решаване на морални и всякакви социални казуси - което си е губи енергия, енергия, която не се възстановява с едно "благодаря", дори да е искрено, а не само от уста.

Зада запълниш вакуума, в който сме изпаднали, малцината, които се впрягаме да работим и да теглим Аврам каиша, започваме "да изпрягаме".... работиш толкова и толкова повече (кога за да изкараш насъщния според собствената си мярка, кога защото Душа не ти дава да оставиш Андрешко, не бирника, в блатото), че започваш да си бъркаш понятията - в буквалния и преносния смисъл. Тогава започваш да губиш Себе си: защото не почиваш, а и няма перспектива някога да стигнеш до заслужена почивка - 70-75 години в нашите географски ширини е абсолютният край на физическия живот. 

Мисля си, че дори нашите измислени държавници да не се укротят в щуротиите по отношение на това колко и докога да "ни изстискват", защото за кариера и заплата въобще не може и да става дума тук! То поне ние трябва да кажем в някакъв момент: Стига! Сутринта си говорихме с мъжа ми. Не исках да ходя на работа. Въпросът му беше: Колко години още имаме да плащаме кредит? Отговорът на увисналия въпрос мога ли да не ходя на едната си работа, беше самоочевиден и очертан като хоризонт от финансовата робия -;)))

Та някаква "девойка" тук в блога си позволи да ми каже, че съм "инфантилна", защото "рева", споделяйки какво мисля и как се чувствам... Напротив, това е единственото време, и едно от малкото места, когато аз съм себе си... Времето да съм Аз, а не някаквата бурмичка по всевъзможните колелета на една държавна и глобална машина, която изстисква всякаква живителна сила от мен, защото съм длъжна най-вече финансово, но и като енергия, знания и можения.... но с плата, която е на границата на оцеляването в един цивилизован, а не природен (приматен) свят. Мисля, че в България бе направено всичко възможно да бъдем докарани до примитивно съзнание и потребление.... Но това е грях, на тези които от висотатта на политическото си положение са в състояние да се продават, продавайки/залагайки нас, макар че и за нас не е по-малък грях, защото се съгласяваме да бъдем третирани по подобен начин!

Помни своето име, помни Себе си! Работи само толкова, за колкото ти плащат, а ако изискват повече, изисквай и ти съответното заплащане на труда си, както и съответното уважение!







Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Проблемът далеч не е само българ...
23.11.2017 12:30
Проблемът далеч не е само български, той е цивилизационен. Обичайно след този отговор се дава пример, че на запад получават далеч повече...Стрес има и пак парите ти стигат само за една сносна пенсия.
цитирай
2. svoboda64 - syrmaepon
25.11.2017 20:56
Говоря по принцип и въобще не става въпрос за Запад-Изток -;)))
цитирай
3. trakietsadobri - Работи сякаш не съществуват пари – обратното не е работа, а счетоводна сметка.
27.11.2017 10:33
Животът не се оплаква и не търси отплата.
Всеотдайността, съвестта и творчеството са радостта на живота. В същината си те са изцяло нематериални.

Материалните въпроси и права са нещо съвсем друго.
За лошо или добро, материалните неща и права човек може да купува и продава.
Ако не е доволен от покупката или продажбата търси промяна и се бори за правата си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 2371781
Постинги: 1144
Коментари: 5984
Гласове: 19279
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031