Има медицински синдром "Пепеляшка", има пластико-хиругически метод "Пепеляшка", но предполагам, че досега на никого не е хрумвало да опише процесите и резултатите в определени социално-политически области като "подхода Пепеляшка". 

Любимата на всички деца по света приказка на Шарл Перо описва ситуацията на едно сираче, "заварено" в семейството дете, което е тормозено от мащехата си и доведените й сестри, като му се дава най-мръсната и тежка работа, за да няма нормалния, полагащ й се живот на "равноправен наследник" (равноправен с останалите членове на семейството) и при всеки "конкуретен момент", нейната конкуретноспособност е затормозвана с поставяне на непосилни и откровено "глупави" задачи, като да отдели граха от просото или някакъв друг вид примесено "в кюпа" вариво, само и само, "за да не отиде на бала" - социалната реализация на индивида и неговото пълноправно място в обществото и съответното възмездяване на личността и труда му

Какво се случва в началото на 21. век в България в "образованието".  В "държавното", макар че и за "частното" има какво да се каже. Всеки учител е получил и разписал своята длъжностна характеристика. Не знам дали имам право да разгласявам какво точно пише там, но този документ се състои от три отделни таблици: учител, педагогически специалист и класен ръководител. Преди да продължа нататък, искам да заявя, че никога не съм искала да ставам "дружинна ръководителка", към което мога да сведа функциите на "класния ръководител", с цялото ми уважение към дейността.

Но да се върнем на същественото. "Учителят" днес не се оценява по това, което прави и постига, а понякога (веднага) не постига с учениците си, а по това колко и какви документи е попълнил, в каква пълнота, с каква навременност и дали го прави "с усмивка". Оценката на "учителя" преминава през административни изисквания, които дори горката Пепеляшка с всичките си вълшебни помощници не би могла да изпълни, и в такъв случай "простия учител" получава "Среден" или "Добър" в най-добрия случай. Крайно обидно, сами по себе си. Но това не е всичко!

Това обаче не е достатъчно. Трябва "учителят" да бъде поставен не само в цайт нот, но и "на колене". Освен че сам трябва да си плаща допълнителната квалификация (защото пари няма - действайте), но пък е "задължен" да го прави, то му се вменява много често като "награда" да бъде и "класен ръководител". За незнаещите или несведущите, Класният е една "Тодора, за всички които я пожелаха": вменяване на задължения и отговорности, които отиват отвъд всяка фантазия. Особено днес, защото и аз съм била ученичка и помня други времена. 

Днес ако особено мразиш някого, направи го "класен ръководител". Да обясня просто това е страхотно признание - аз съм имала "класове", с които се гордея. Но тогава страдах от Стокхолмския синдром: да обичаш похитителя си (Системата) и да мислиш, че тя някога... в далечното бъдеще ще се погрижи за теб. Е, не го доживях. Освен че помня годините "на глад", защото си въобразявах, че най-върховната същност на човека е да мултиплицира онова, което знае и може. О, Наивност!

Сега е още по-перфидно. "Системата" ти изплюва 30 лева "класни" - фиксирана сума - срещу което "учителят" е "привилигирован", след като е помолен от Ръководството да си даде личния телефон, да получава по минимум един-два разговора на ден или ада го инициира, за да си обясняваме "откъде извира бензина", т.е. какво трябва или не трябва да се прави - по-често обяснявайки на родителя, а не на ученика. Психическото натоварване, освен интелектуалното, е неимоверно, защото си съучастник в човешки съдби - както казвам лично аз, няма нужда да ходя на театър, всеки ден го играя! Но дори донякъде и това е "смислено", което не е вярно за всичките многократни и натрапчиви статистически данни и регистри, които трябва да се водят. Това е "ръчен труд и техника": благодаря! Може да се върши от всеки, освен ако не е "заклет в конфиденциалност". Да, да, ама не. Защо Мара Пепеляшка да не го прави? Какъв й е проблемът?!

Ще пропусна тягостните Педагогически съвети и всякаквите "спявки" защо не си направил нещо навреме или. не..?

Горното описание е само, за да сте наясно какво представлява административния подход "Пепеляшка": ще те отрупваме с всякакви задачи  и винаги да си в цайт нот, само и само за да не се занимаваш с това, което трябва да се занимаваш! За да "се провалиш" и после да ти натякваме и да не ти позволяваме да си вземеш въздух и да помислиш какво е нужно и какво трябва да се направи! Нямаш думата: ти си Пепеляшка, там ти е мястото, в пепелта около огнището или на тръстиката -;)

За съжаление това е основният Български управленски подход не само към образованието, но и към здравеопазването и към всяка друга "социално-охранителна" система в обществото. 

Подходът "Пепеляшка" е налице, но ние дали ще му се подчиняваме зависи само от нас!


 .