Както обичам да казвам, аз съм "бавноразвиваща" се, затова Бог ми прати много учители. 
Всички те са сред близките ми, но най-интензивните ми са собствените ми деца. Говорила съм вече за Големия, сега е ред на Малкия -;)

Малкия  е "най-Големият" сред нас. 

Малкият се роди като най-травмираният. Как разбираш ли? Като то се яви като съществото, което изисква най-голямо внимание, без да го натрапва. Странно е, но то живее "на мигли", но тези мигли ти бъркат в душата -;) Това е най-краткото определение, което да дам за "съществуването" му -;)

Това дете ме накара да се "вглеждам" повече в другите деца. Брат му е съвсем друга "бира": напорист, отстояващ себе си до дупка, дори да е против всички разумни доводи. Брат му (Рачето) не е такъв: "Рачето" просто "знае":То знае предварително и се "нагажда" към "знанието си" -;) Мъдър е, но не винаги "умен" -;))) Това е толкова "интересно" да се наблюдава -;)))

Например как двамата ми сина ще реагират на една и съща ситуация. Единият (Големия) ще "експанзира" и ще помете всички (макар нито да е нужно, нито да се налага). Малкият ще се огледа, ще прецени доколко му се налага "да съучаства": ако ще му доводе "дивиденти", ше го направи.... Но иначе "посмъртно" няма да го накараш -§)

Два различни ракурса... а Източникът е Еден -;)

Смея се и днес: ако помоля двамата си сина за едно и също нещо, знам кой ще ми "отговори".... Кой е по-независим и кой е по-готов да служи (абстрактно и конкретно).... знам по-добре от всеки един потенциален работодател -;)))
Просто ме напушва на смях....