Обичам да съм с другите хора. Обичам да ги уча на онова, което знам, както и да науча от тях онова, което те знаят. 

През живота ми е било дадено да срещна много хора. Понякога ми е било "байгън", особено когато ми се е налагало "да ги уча" на нещо. При това "формално"

Доколкото аз съм Водолей, и както многократно се шегувам: Вие живеете в моята/нашата ера, трябва да се научите да се съобразявате... Изпитвам истинска симпатия и състрадание към всеки, който не може да се нагоди към едни наистина безумен темп на нещата и случванията им. Макар да съм Водолей, на мен самата ми беше много трудно да привикна към "темпа - днес е било за вчера" и да бъдеш винаги острието на бръснача, макар да си се чувствал "всякак си" - невзрачен, неможещ, крайно ограничен от битието и битуването си -;)))

Работата ми ме научи "да не се кая", а всеки ден да изстисквам все повече и повече от себе си, но само ако съм се заредила "чрез мрежата" за всичките си "невъзможни" гледни точки и всичките си експертни "експертизи" -;)))

Та, да се върна на Даниела и Маргарит: обичам да ме "посещават" от "куртоазия"... Но повече обичам Човекът да се изправи пред необходимостите си, на които аз се явявам само лакмус...

Научих се "да не настоявам", защото "настоявайки" наистина съм много досадна. Но само бивайки "досадна - постоянстваща във видимите "несъшествености", мога да науча ... всеки изпречил се на пътя ми... на същностно поведение: Бъди истински, учи, научи възможнстисте, както и правилата. Само тогава ще можеш да ги нарушаваш с чисто съзнание и само тогава ще знаеш както е "творчество" 

Дотогава... всяко ваше появяване... Д и М, ще бъде повод за "шеги и закачки", а вие така и няма да сте сигурни на коя ваша страна ще се дължи това -;)))