Вече нищо не ми е интересно... Сигурно има неща, които не знам, и доколкото се познавам, ще продължа да търся начан да ги науча. Но онова, което "не ми е интересно" е как ще живея с другите заедно. Ще го живея, нямам друг избор!

Но... повече не мога "да налагам" себе си на другите, освен в ... там, където ми е дадено и мога -;) 

Пак ще се пъна, но вече... не толкова. Няма да се "раздавам като за световно", както беше през почти целия ми 49-годишен живот. Честно, както и до сега, но с много по-голямо сито, ще "допускам хора" до себе си, до Знанието и до всичко, което има смисъл. 

Каквито и да са последствията, ще мисля повече за последствията и по-малко... за това кой колко ще е наранен. 

Друга витка на спиралата -;)

Ще се науча. Но отсега "ме боли"... Но ако "не мога повече", значи "не мога повече"... Тъжно, но факт. Това е като признание, че "остарявам".А аз ... остарявам -;) Шастливи хората, които са ме срещнали "преди това" -( Защото аз вече не съм същата. Или може би "същата", но много по-независима и в този смисъл, "безапелационна"...

Боже, колко ми е мъчно, че губя "непосредствеността" си -;( Но това е...

Знаеш какво е Независимостта! Действай!(
-;))