Каквото и да ви говорят ... никой не обича промяната... била тя революционна или еволюционна. Промяната е необходимост, не - желание, камо ли пък изпълнено -;)

Промяната означава адаптация.... често болезнена... към външно или вътрешно настъпили изменения, които или сме пропуснали да забележим, че настъпват, или толкова силно сме желали, че сме нарисували розова картина, която не включва "цената" -;) 

Така че... ние, хората, или аз, човекът, никога не сме готови, когато промяната настъпи. Винаги ни сварва неподготвени, като "ланския сняг", който ни се случва точно... днес!

Междувпрочем, подозирам, че един от аспектите толкова да обичам България, е точно способността на тази земя и автохтонно народонаселение ... винаги да е "застигано" от промените и винаги да ги приема... като "нещо изненадващо", а в много случаи - и "незаслужено" - било в положителния, но по-скоро в отрицателния коннотационен аспект. "Как пък все на мен ми се случва"... често чувам от мъжа ми. И ме напушва на смях, защото до болка го познавам и ми е ясно... защото "точно на него" му се случват определени неща. Както и на мен, както и на много други, най-различни екземпляри от "хербария", който все още спастряме около себе си...

Как и защо промяната "ни се случва" като че ли не е наша работа. Но наша работа е да помем отговорността от нея и, в този смисъл, "за" нея -;) 

Обаче... за да направиш това в собствения си живот или да направим това в общия си, трябва да сме "мъдри": да сме се научили да отсяваме зърното от плявата и да знаем за какво се използва всяко от тях. Засега има само спорадични проблясъци, пък и те често се губят в неустойчивия мар(ж) на бурите, които отвяват едното и другото. 

Странна земя е тази: да ражда, но да не отглежда; да люби и мрази, но да не опазва (а го е правела някога!); да се зъби, но да не хапе; да оплаква, но да не може да плаче с искрени сълзи! 

Все си мисля, че докато не си върнем "автентичността" (какквото и да значи това за Вас, Ти и ВИЕ), все ще сме си там, на синора... насред Промяната, но без да сме я направили "своя".... Защото "синорът" е ничия земя, граница, а никой не може да изгради "дом", разпъван от гранични състояния -;) Просто (ни) трябва.... "средоточие"...

Преди това, всяка промяна е... прах във/на Вятъра ... 

Аз искам промяна!