Продължаващият 42 дена нечуван протест е ... ПРОТЕСТ срещу НАС САМИТЕ!

Само в този му аспект го разпознавам: защото протестираме срещу невъзможността си всеки ден да СЕ ВЪЗПРАВЯМЕ срещу огромната ЛЪЖА, в която живеем. Но от друга страна това означава, че всички ние СЪУЧАСТВАМЕ :) Когато си замълчим, че ни лъжат в сметките, в образуването и плащането на заплатите, в определянето на "изтъкваните" и "реалните" приоритети, в правораздаването (дано да не пострадам повече "от това"), в определянето на държавните и националните приоритети, в "етническите междуособици" (държани под сурдинка), в проблемите в образованието и здравеопазването... във ВСИЧКО!

Като родени ТУК, ни сме призвани и обречени да "съучастваме". Въпросът е КАК? 

Не "съучаствам"... е ПОВИКЪТ НА УЛИЦАТА! Похвално! Но къде бяхте, докато ние се борехме "всеки ден"... и когато за много от нас това означава(ше) загуба на работа, на приятелства, на подкрепа?!

Ще ме простите, но аз отдавна не я чакам от ДъРЖАВАТА! Държавата отдавна се е доказала, че не е еня... за никого от нас :) Ако не беше така... нямаше да даваме мило и драго, за да изпращаме децата си... надалеч, нямаше "да си крием доходите", нямаше да "осиновяваме" (без инспирирани кампании) комшии, деца, кучета и котки... 

В момента България представлява "градът" от любимата ми приказка "Вълшебният свирец".Хората искали да се освободят от напастта "плъхове", които изяждали каквото намерят по пътя си. Били наводнени от "гадта". Намерил се един "вълшебен свирец", който увличал всичко по пътя си, най-вече "гадта"... Поискал им 100 пари. Хората били алчни... той си свършил работата, но не му платили или по-скоро се подиграли с него - платили му "грош". Тогава той решил да си отмъсти и използвал "вълшебната си свирка" втори път: този път призвал децата... И останал "градът" без деца...

Извинете, но днес цял ден си мисля... как докато ние се боричкаме "за правота", ДЕЦАТА ни се изнизват към... "по-злачни пасища". И не искат да имат НИЩО ОБЩО с нас, чичоскруджовите -;( Да, благодарна съм, че моите собствени деца са около мен и са избрали да споделят трудностите по Пътя... но това не "голямата картина" на България. 

Което отново ме връща към най-важното: МОИТЕ ДЕЦА СТАЧКУВАТ СРЕЩУ УЖАСНИТЕ МИ ЛИЧНИ ПОРОЦИ (увреждащи тялото ми), но НЕ СТАЧКУВАТ СРЕЩУ СЪЩНОСТТА МИ И НАТАМ, НАКъДЕТО ГИ ВОДЯ... Това в личен план, но да не забравяме, че личният пример е най-важният!  Затова си мисля, че СТАЧКАТА/ПРОТЕСТЪТ Е СРЕЩУ САМИТЕ НАС - ами БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ, БЕ ХОРА! Ама всеки ден, а не само... когато ви отърва! И не само на площада, а всяка секунда от всяка минута от всеки час, който ви остава на тази земя!

а хубавото е, че започва осъзнаването му.
И не мисли, че никой не е бил никъде - много от тези хора, в това число моето поколение, са били там и когато, а днес вече им е писнало да ги залъгват. !989 бях на 24. Пълни със сили и младост, се поздравявахме с V по улиците, усмихвахме се и вярвахме, че иде ново време. А то така и не дойде. Днес вече сме на попрището жизнено в средата - все още със запазен дух, все още вярващи, но и все повече скептици за онази промяна, която не се случи.

Но когато много от нас "реагираха" по Пътя, другите ни навикваха... "че не е навременно, че трябва да се изчака"... Ами, видяхме докъде ни доведе "изчакването" ... Моят личен протест е срещу "закъснялата навременност" и неадекватност ("детската болест на... поредния -изъм, ако трябва да цитираме "класиците" -;)
Ужасно съм... ужасена... -;(

в нашия случай колони от слепци, почукващи с тояжки по площади и улици и търсещи изход.

Колко жалко!

В крайна сметка всеки народ си има Голгота...Дори и днес много хора не осъзнават лъжата /което мен лично ме натъжава, вбесява и прочее/ Но как да се сърдя ? - това може да е психоавтоматично отхвърляне на проблема, тези хора никога няма да Разберат.Другото е , че точно семейни млади хора с малки деца са на протестите, а това е хубаво и има надежда за България