- Защо не харесваме онова, което ни се поднася, Учителю?
- Защото сте забравили принципите на Живота, приятели: получаваш онова, което си посял, а не което си въобразяваш, че си... възнамерявал, но си се разсеял и... си недогледал, докато "сееш" -;)
- Защо ни е толкова трудно да приемем последиците, Учителю?
- Защото мислите само за "сега". Но през цялото време се срещате с "бъдещето", което е "миналото ви". Това е парадоксът на времето ви, гордиевият възел, който трябва да разсечете.
- Но как, Учителю?
- Когато престанете да мислите за себе си... и започнете да мислите в проекции: как бъдещите поколения ще ви виждат...
- Но това е невъзможно?!
- А как, мислите, сте оцеляли досега -;)