Когато можеш да издържиш спора с другите, себе си и Света...
и да не се разочароваш от никого от участващите

Когато виждаш Истинита, но вървиш към м(М)ечтата си
без да минаваш през трупове или да се катериш по главите на Другите -;)

Когато, събудиш ли се, първата ти мисъл е: Какво трябва да свърша
за... Другите, а не за удобството на тялото, семейството, партията си -;)

Когато... твоята истина е ... просто фракция от Големия Свят,
който си опознал и постигнал чрез Думите на Другите, но най-вече...
чрез Собствения си опит..

Когато научиш, че е по-добре "да се въздържиш", ако не си сигурен...
дали няма да натвориш повече Зло за Ближния...
просто защото си екзалтиран от собствената си Правота -;)

Когато се научиш да разпознаваш между Порива и Решимостта,
отиваща отвъд Намерението

Когато си готов да извървиш Пътя към Голгота...
осъзнал, че това не е Алеята на Славата -;)

Когато слушаш Себе си, но преди това си научил да СЕ разпознаваш
в какофонията от гласове и да не се губиш в ехото им...

Когато... това горното и много повече от това
си опитал, изпитал, пресял грешките и основанията си...

Може и да си пораснал -;) 
Но това не е сигурно...
докато... не достигнеш
Последната Переправа ....

Много хубаво! Не знам кое да отлича....може би първите две сентенции, макар, че разочарованието е неизбежно човешко чувство, може би защото присъщо на човека е да се екзалтира...