Сериозно е да вземаш насериозно ставащото в татковината. Несериозно е да смяташ, че трупани с десетилетия, а може би и столетия, проблеми и "лоши" практики ще бъдат изметени с... уличен пърформанс. Че ще се "разтопят" в нищото само с... усмивка, рисуване по асфалта и закачливо-иронични или направо сардонични лозунги. Това наистина е НЕсериозно! По-лошо, то показва как "художествено-творческата интелигенция" размазва... буквално границите между РЕАЛНИЯ СВЯТ И ИЛЮЗОРНИЯ. 

Ние знаем, че утрешните светове се засяват чрез изкуство. Но СЕгАШНИЯ СвЯТ може да бъде променен само чрез ПРАКТИЧЕСКИ, НАВРЕМЕННИ, СЕГАШНИ ДЕЙСТВИЯ!

Протестите показват ГРАЖДАНСКАТА НИ ПОЗИЦИЯ, безспорно, но те НЕ ПОКАЗВАТ... как да се оттървем от МОДЕЛА, който ни трови! "ЛОЗЕТО НЕ ЩЕ МОЛИТВА, А МОТИКА" казва "глупавият" ни народ. 

Затова, за мен, а вероятно и за други, които мислят по сходен начин, пътят е:
- създаване и МАСОВИЗИРАНЕ на ПаРТИИ, които нямат нищо общо с ВЪПРОСНИЯ ОЛИГАРХИЧЕСКИ МОДЕЛ! 

И точно тук е КАПАнЪТ: как ще се създадат такива партии, в които хората ще искат да "работят" без пари, ще загърбят семействата и кариерите си, ще бъдат толкова СИЛНИ, че няма да се поддават на "съблазните" на задкулисия и всякакви трансгранични и трансдържавни интереси, които ... естествено работят за "своите", респективно не за собствено "българско-държавните интереси"... 

23-годишният "преход" доказа, че "революциите" не са възможни... Единственият ни път е ЕвОлюЦИЯТА... но тя изисква гигантски труд на абсолютни всички "в мрежата". Дисциплина и неотстъпчивост, но ВСЕКИ БОЖИ ДЕН, а не от "площаден протест" до "площаден протест"... 

В този смисъл, ние сме още в подстъпите на "ставащото"... Защото най-важното не се върши: да не обещаваш нищо, а да даваш всичко. Да си готов да загубиш, но пак да се връщаш и да настояваш "на правотата" си. Да търсиш аргументи, да събираш съмишленици - но за работа, не за "ивенти" - показни. Да забравиш изобщо, че "ще изкЯриш дивиденти", да "ореш, ореш, ореш"... Но след теб... да остава "градина", а не "пустиня" била тя от асфалт, ветрогенератори, пропиляни възможности, хорски надежди... и т.н., и т.н.

Докато не осъзнаем основния си "дефект" - че искаме НеЩОТО да стане "бързо", ако може "СЕГА И ВЕДНАГА", без да сме готови да положим огромния, но ЦЕЛЕНАСОЧЕН, продължаващ с десетилетия ТРУД... нищо няма да се получи -;)

Хората от моето поколение, особено онези от нас, които бачкахме "беззаветно"... сме ужасно уморени. Особено онези от нас, които сме мнозинство, и на които... нищо не беше "спестено": издържането на една "държава", ориентирана към "краденето" на БВП и спестяванията на хората... за да "живее една шепа "народ" като в приказките на Шехерезада. Дали някой ни е питал дали "сме съгласни"? Ами ... не! Както преди, така и сега, ние сме част от "експеримента" -;)

Досиетата Х нито са били отворени, нито се затварят СЕГА. Ние имаме нашата сила, но тя не е ... НА ПЛОЩАДА -;) Тя е "вкъщи" и в "училище", където човекът, личността ТрЯБВА ДА БЪДЕ научена да се СъПРОТИВЛЯВА... но така, че СЪПРОТИВАТА да не остане "единичен БУНТ"... Бунтът много бързо е "смазван" - с физическа сила или със силата на БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. 

Ако изобщо някога намерим СИЛАТА СИ, то тя ще е в СОЛИДАРНОСТТА... в изграждане на мостове. Но това може да се случи, едва след като сме изградили достатъчно "самодостатъчни" личности, които ще знаят, че не могат да направят нищо САМИ -;) И ще започнат да търсят единение :) Преди това... ще сме само ТЪЛПА, която се чувства по-малко сама в страховете си -;) 

Нищо ЛиЧно -;) 

Аз обаче, взех да припознавам някои лица от протестите, които ми изглеждат наясно, че лесно няма да бъде.... дано всички се заредят с постоянство и твърдост.Подобно беше и в Русия при протестите.Там се навъди една опозиция, с която много хора не могат да се припознаят.Изкристализирането на нова същност е трудно, но друг път няма.Поне хората показаха, че този модел е за изхвърляне.

Наясно съм, че много хора трябва да минат през лутанията си. Само че... на мен не ми остава много време "за лутане" -;(