Давам си сметка колко "ретроградно" изглеждам с апелирането си към "разума". 
Това има нужда, в лично качество, от аргументиране. 

Родена съм "крайно емоционален човек", до степен... на две годишна възраст да връчвам "палтото" на човек, който не ми харесва да пребивава в обкръжението ми. (Просто, защото тогава не съм могла "да говоря" и да го изгоня с "думи"!) Целият ми живот е яростна "дискриминация" срещу това, което "не харесвам" или "смятам за пагубно"... Приятелите ми/ни (откакто сме семейство с мъжа ми) са "крайно селектерини"... защото ние имаме критерии. Децата ни са били "моделирани" по този начин, не като "формировка", а като простото "повторение на модела в семейството" -;)

Аз вярвам единствено в това: в личния пример, а не "в думите". Още повече, че Господ ме призва за "преподавател" (ок, "учител" в онзи и в днешния смисъл на думата звучи "одеозно", но по съвсем различни причини -;) 

Случващото се днес ме "разярява", точно защото когато "възставахме" срещу Статуквото и когато беше времето за биене "на дупенце, а не дупище"... повечето активни хора днес ... имаха "съображения". Нямаше да стигнем дотук, ако ТОГАВА... нещата бяха получили друг обрат. Но от друга страна, никого "не можеш да изнасилиш да порасне" пред ВРЕМЕТО СИ. 

Ако сега е ВРЕМЕТО (в което аз продължавам да се съмнявам на базата на натрупания опит и наблюдаваното "лутане" в момента), то ТРЯБВАТ ДВЕ НЕЩА:
- ЯСНО РАЗГРАНИЧАВАНЕ (КОЕТО ОЗНАЧАВА "ДИСКРИМИНАЦИЯ", КОЛКОТО И ДУМАТА/ДЕЙСТВИЕТО ДА БЕШЕ ОБЕЗСИЛЕНО ОТ БЕЗРАЗБОРНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО!)
- ЯСНО СЪЮЗЯВАНЕ "ЗА"...  работещото, облагодетелстващото МАКСИМАЛЕН брой участващи в процеса.

Защо съм "скептична"? Защото ЖИВЕЯ В ТОЗИ СВВЯТ и съм наясно с реалните тенденции в него. Ако мога да се аргументирам с една от репликите на последните ми курсисти: АМА КАК НЯМА ДА ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТЕ СЕМЕЙСТВОТО/ПОЗНАТИТЕ СИ, АКО ЗАВИСИ ОТ ВАС (ВЪВ ВАШАТА ВЛАСТ) -;( Ами... не съм го правила, семейството ми не го прави (в малкия ресор, в който сме "властни")... Ама... ние, в очите на другите, на масата, сме "будали"... 

Докато "масата" така разсъждава, няма да има ПРОМЯНА. Аз работя за "ПРОМЯНАТА" като показвам/доказвам с Живота си КАК СЕ ПРАВИ -;)

Моята позиция е позицията на РАЗУМА: прилаган всеки ден! Не "на почивки" или "както ни е изгодно". Затова не мога "да припозная" политическа сила, която да защитава МЕН, ВЕРУЮТО ми, даже не МОРАЛА (ми).

Но за разликата от "политическите сили"... аз съм това, което СЪМ. С позитивите и негативите си. "Съюзявам" се за цели, които единствено смятам за "освобождаващи Личността": да бъде НАУЧЕН... кое "върви или не върви", кое е "(автентично) правилно или грешно"....

Всичко останало са... обстоятелства и огромна СУЕтА, която лично не мога да приема. Още по-малко - да понеса :)

Бъдете щастливи!