Занимават ме някакви "метафизики"... каква е разликата между "самоотверженост" и "себеотрицание"... Кое е нещото, което ме кара да си мисля, че в сегашната ситуация за нас е по-важно самоотвержеността, а не себеотрицанието?

Понеже съм човек на думите, които за мен не са самоцел, а изясняване на категориите, с които боравим, без - във всекидневието - да стигаме до същността им, но с които градим "картонената къщичка" на общия (размазан) смисъл... започвам все повече да си мисля, че на нас ни липсва "самоотверженост" без изобщо да сме лишени от "себеотрицание" -;) 

Веднага трябва да отбележа, че "самоотверженост" и "себеотрицание" са синоними на български. Предполагам, че дори първото и да го е имало на старобългарски, в новобългарския е русизъм, което би предпоставило "съпротивите" срещу смисъла. От друга страна, трябва да е ясно , може би, че "себеотрицание" и "самоотрицание" не са синоними -;))) 

Ще започна от по-лесното - "самоотрицанието". Да се отричаш сам - от себе си, от постъпките си, от... - не е голямо геройство. Често се приема като израз на обърканост или малодушие. Или като признание, че "индивидът" (в простъпките си) не е прав, а групата, общността, обществото - налагащо ценността -  е "в правото си" -;)
Виж, със "себеотрицанието", проблемът е по-сложен - да отречеш себе си, възприемано като малкото "себе" (Аз-а), за да дадеш право на "по-голямото от тебе" - група, семейство, общност или кауза, от които се чувстваш "част" (причАстен си) ... да просперира, докато ти търпиш несгоди и (лични) загуби... Това е трудно и не е за всеки -;)

Но да бъдеш "самоотвержен", да изповядваш "самоотверженост" съдържа в себе си ПРО-АКТИВНОСТ.  
Ако в християнската догматика, особено в православния й клон, себеотрицанието е основен движещ мотив - ти си добър и праведен, ако не мислиш за себе си, ако отдадеш живота си на Бога, но предимно като "пасивен и воден", като "неподдаващ се на Злото, но в своя почти исихастки вариант -- далеч от съблазните и следователно - несъблазнен (почти по презумпция), (почти) несъучастващ със себеподобните си "миряни"...
то "самоотверженият" живее в Този свят, с всичките му козни, съблазни и щуротии. Но... умее да отделя "зърното от плявата", не престава да е до ушите "в тинята", и въпреки това създавайки нови "гребни стилове" по оттласкване от нея -;) 

Аз изповядвам "самоотвержеността": активно действие, в което се жертват личните интереси и интересите на "нуклеарното" семейство, за да се защитят интересите на "голямото семейство" - рода и приятелите, както и на общностите (те са толкова много, в които участваме), а най-накрая - като естествен резултат и... на обществото.

Тази нощ се замислих, дали не бих могла да създам "партия" около този девиз, около този толкова абстрактен и същевревенно толкава конкретен "императив". И сама се надсмях над себе си -;) Нашето "махленско" общество, БГ-то, не е способно на това. "Играла" съм го толкова дълго и с толкова различни "общности" - естествени (почти "родови") и изкуствени (т.нар. "обществени организации"), че просто... съм се насърбала за 10 живота. 

Накратко: не съм оптимист за "излаза" от настоящата политическа (световна) криза. Някакви стъпки ще бъдат предприети, някакви компромиси - ще бъдат направени... Но основното е РАБОТАТА В МАЛКИТЕ ОБЩНОСТИ... там където ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ може и ТРЯБВА да бъде "повдигнато".  А това изисква къртовски труд с възвращаемост след... ПОКОЛЕНИЯ -;) Не виждам нито скачащите пред МС, ВСС или Парламента да имат "толкова дълъг хоризонт"! Нито пък онези, които са се окопали в Парламента, МС и ВСС... 

За "мен", лично, е смешно. Когато казвам "мен", имам предвид "паметта", до която моята настояща личност има достъп :))) Това не са точно "архивите на ДС". И това е една категория, с която настоящите кукловоди не могат "да се сработят", защото не е точно "материалистическа" -;) Подлежи на "усмиване", но не подлежи на "разпореждане" -;) 

Когато ми е било най-безпросветно и другите са ме виждали с "траурната физиономия", най-големият комплимент е бил "ти си стоик"... Да, може би съм "стоик", но едва ли в първоначлания философски смисъл на думата. "Стоицизмът" ми е бил дотам, когато... давайки дума за нещо, съм го изпълнявала... въпреки съпротивите си  и неблагоприятните обстоятелства-;) По-скоро следвайки една по-късна максима, която е в стила на code d"honneur... 

Не знам за другите, някои са от 20-тина дни по площадите. Но "аз" (маската, съвременната личност) съм "на манежа" откакто съм се родила. И не е имало един-единствен ден, в който "аз" (Същността) да не е била на изпитание и да не е "възставала"... Най-често "словесно". В един много далечен епизод, едни приятели бяха измислили римушката: "Внимавайте с Боди: да ни ви оноди" (диалектно "оноди" = "такова",, в онзи гадния смисъл "да ви го сложи" - пряко и преносно -;) 

Разсъждавам над "самоотрицание", "себеотрицание" и "самоотверженост"... защото съм буквално мисловно и физически отвъд предела на силите си. Не знам на какво се крепя... отвъд всекидневната любов, излъчвана, но често непоказвана външно от близките ми. Ние сме "спартанци" (или "стоици" -;) 

Онова, което научих през годините, не дойде от "бичуването" на близките и приятелите ми - колко съм несъвършена (това си го знам по рождение!) Дойде по линията на т.нар. "обучаеми", които ме научиха, че човек/хората първо трябва да бъдат ОБИЧАНИ преди да бъдат "въдворени" в правила и норми. Всички мои групи - от "малките" до "възрастните" изпълняват един и същи ритуал - идват или ме "оставят" да пуша... (ТОТАЛНАТА ЗАБРАНА И ОСТРАКИЗЪМ - за малките, ГЛЪТКАТА ВЪЗДУХ - за възрастните). Защото после и преди това... АЗ сЪМ НОРМАЛНА... Бих могла и да не "пуша", но никога нямаше да бъда ЛИЧНОСТта - НЕПОКОРНАТА - и против всякакво "право" или "криво" статуква, каквато съм си, все още -;)

И последно: понеже съм си посмертен "мохикан": НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ДА ЖИВЕЯ СПОРЕД СОБСТВЕНОТО СИ ВЕРУЮ. Ще понеса всички загуби от "избора" си. Но точно това е САМООТВЕРЖЕНОСТТА!

И макар че може и да е много "самохвално", но за мен не е без значение... нещото, което съм чувала през годините: И искам Х (в случая "аз") да ме учи!"

Та, за да завършим "ненужното разсъждение"... Колко е важно да си Earnest (честен и откровен)., да прибегнем към "късметчето от кафето" - нов, български, начин да научим важни максими (дори и да не ги споделяме или направо - отхвърляме-;)

АКО ЗА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК ПОЗНАНИЕТО Е ФЕНЕР, КОЙТО МУ ПОКАЗВА ПЪТЯ, ТО ЗА ГЕНИЯ Е СЛЪНЦЕ, КОЕТО МУ РАЗКРИВА ЦЕЛИЯ СВЯТ.

БЪДЕТЕ "ТЕНИИ" В СОБСТВЕНИТЕ СИ ТРАЕКТОРИИ. ВСЪЩНОСТ, ТОВА Е ДА БЪДЕТЕ "САМООТВЕРЖЕНИ" - НИЩО ПОВЕЧЕ, НО И НИЩО ПО-МАЛКО.

Бъдете здрави!.

Много днешни наши лидери не притежават себеотрицание,и се държат като Луи 14-ти.Дори и само на тоова да ги възпитаваме от улицата - пак е файда )

Как не те домързя да напишеш толкова трудночетим материал. То може да се каже и с две думи.
Себеотрицанието има мирис на отчаяние, дори фатализъм, докато самоотвержеността излъчва решимост и увереност.

Поздрави!

Всекидневната ми работа е "да затруднявам" хората -;) Приеми го в оня, другия, смисъл на думата. В случая, просто съм се разтоварвала... от насъбрания по пътя на маратона... емоционално-рационален "заряд" -;)

Пък теб, кой те кара да четеш -;) А иначе, определено харесвам кратките ти определения.