Всъщност това е вопиющата глупост, защото няма нито една Душа, която да е "в кърви". Това е телесност, а Душата е извънтелесна, макар да се намира в Тялото -;)

"Говорим си"... на това, което бих определила като "човешки език"... Макар че намирам все по-малко човешкост в онова, което правя и което ни се случва... Вроботявам се. Така пожелаха всички "човешки" системи, в които пребивавам. Всички човешки системи, в които съм била обучавана и от които съм част. Най-простото "основание" за изказването ми е... че на никого вече не му пука! Важното е... аз да съм там... "в квадратчето"... и да изпълнявам определената си роля. Никой не ми задава по американски тъпия въпрос: Ти добре ли си? Дори и да не съм добре, по американски, "няма да си призная". Ще отвърна вяло или ентусиазирано - според случая - "О, всичко е ОК" -;)

Това е изключително "тъпо", като всички "сапунки" - без цвят и националност, с които ни обсипват. Като всички реклами, изключително заинтересувани за "добруването" ми - само да си "купя каквото и да е"... Нямам нужда от НИЩО!

Имам нужда от хора около себе си! Не че ги нямам -;) Хората са "хора"... имат нужда от внимание и грижи. Доставяме им ги -;) Онова, което "не НИ" се случва е... някой да се замисли... откъде иде това?! Казвам "НИ" защото визирам себе си, съпронга и голевия си син... хората, които познавам и които буквално не спят... Колцина сме? Някакви си хора, които ги е еня... дали на този му работи бойлера или на оня му стиска чепика? Че колко хора ме попитаха (отвъд майка ми).... Как сте? Ама не повърхностно американското, което е като "Здравей-здрасти" -;)

Не, не се оплаквам. Констатирам! И все повече си задавам въпроса: Къде остана онзи Живот, в който всички имаше Смисъл, макар и да нямахме Нищо -;) Въпросът е риторичен, почти като в научното дирене: ПЪРВО ИМАМ, ПОСЛЕ НАМИРАМ -;)

Когато бях "млада" (биологически) имах ВСИЧКО.... впоследствие (дали съвпадна с ПРЕХОДА) се оказах с НИЩО -;) Защо на нашето поколение - междинното - ни се оказа тази философска горчива чаша.... не знам. Но е факт: Ние трябва да изпием "отровата", но за разлика от Сократ или Ромео и Жулиета.... не ни е отредено "да умрем" - да се изземем от физическото съществуване. Ние трябва да продължим. Защото точно това ни е "горчивата чаша". Да  живеем с отровата, да я преработим в "антидот"... защото имаме деца... и това е най-голямата ни отговорност. Отвъд красивата "смърт" .... на нас ни е отредено ДА ЖИВЕЕМ! И то така, че нашите деца да не се срамуват от нас!

Нещо като духовно харакири ....сливане с врага в матрицата ) за да го преобразиш...