Аз съм си човек суеверен, вгледан в знаците на Този Свят и отчитащ всякаквите аномалии ... в абстрактния си барометър.

Голямата симптоматичност на "зачезването" на пчелите в тяхната буквалност - онази живинка, която работи "като вол", опрашвайки огромни масиви селскостопанска и дива продукция, изработвайки "мед", който от друга страна винаги е бил символ на просперитет в нашия (и не само нашия) фолклор - "чешми, от които текат масло и МЕД"... ме кара да се вгледам по-отблизо в това, което ни се случва като общество!

ПЧЕЛИТЕ БЯГАТ ИЛИ УМИРАТ! И това е, защото не могат да понесат, че техният продукт "е ОТРОВЕН". Да, не можем да вменяваме на Божите твари, че те МИСЛЯТ, онова, което правят. Но ние, хората, го мислим и преживяваме. В последните 20 и кусур години съм преминала през какво ли не: приятелите ми ме приемат като "мярка за събитийност" -;) (Как може да ти се е случвало и "това", и "това", и "онова" -;)))) Да, аз съм такъв човек, че не се свеня да се забъркам в какво ли не, но... с единствената цел... "да произведе мед" - да достигна до някаква квинтесенция, която би ползвала не само мен, индивида, но и всички, които са в периметъра ми, "да провидят", да се оттласнат и да продължат... напред!

Може би сферата, в която работя, ме е направила такава. Да не говоря за семейството си (за него съм говорила прекалено много преди!). Имаше период, в който наистина исках, като "пчелите"... да престана да действам, "да отлетя"... Но Животът е по-силна повиквателна, отколкото каквато и да е мечта или "илюзорност"!, или "отвратна отрова".

Знам какво се случва... всеки ден държа ръката си на пулса на Живота - онзи, малкият, без който Големият е невъзможен. Всеки ден се опитвам най-чистосърдечно да превръщам "отровата" в "мед". Често ... не ми се получава! В такива дни "умирам" и си казвам... "никога вече в КОШЕРА"... Но идва сутринта и с нея... желанието да бъдеш "пчела"... ДОПРИНАСЯЩАТА... без име и без користни цели. Просто, защото КОШЕРЪТ (ЖИВОТЪТ) трябва да бъде запазен в олюдимите си рамки. Тогава изпивам сутрешната си чаша "отрова" (Сократическа), и пускайки я в организма си си казвам: Но ТИ СИ ПЧЕЛА: ИЗЛИТАЙ И ВъРШИ всичко онова, от което ВЕЧЕ до болка се страхуваш: че вечерта КОШЕРЪТ няма да те приеме, че ЦАРИЦАТА-МАЙКА ще те отхвърли -;), че акарите или други вредители, най-малкото болести, ще те налазят -;)

Хората сме по-издържливи от пчелите. Затова... някои от нас продължават... дори атмосферата, водите и всички човешко-нечовешки фактори да са отровени... до крайност!

Единственото, от което се плаша, че и нашата човешко-пчелна природа... не е безкрайно резистентна! Ние, ПЧЕЛИТЕ, повидимому си ОТИВАМЕ. Поне аз успях със сигурност да възпитам една като мен, за другата - все още се борим "дали да е ПЧЕЛА ИЛИ ТЪРТЕЙ" -;)

Ще завърша този постинг с тъпия социалистически лозунг (който обаче се оказва по-дълбок, отвъд "външната" му Тъпота: ПАЗЕТЕ МРАВКИТЕ - РЕСПЕКТИВНО ПЧЕЛИТЕ - ТЕ СА ВАШИ! Защото без ТЯХ/НАС... този свят е НЕМИСЛИМ -;)