Днес е Духовният празник на първоучителите Кирил и Методий - пазителите на славяните (чрез българите), пазителите на Европа - чрез духовния си подвиг: да не се огънеш, да останеш истинен на Словото, макар и на "варваски" език, докато не докажеш Правото си... макар изгаряйки, дарявайки живота си за това. 

Всички българи "знаят" за братята, но малцина осъзнават какво им е коствало да направят онова, което са успели - "по поръчка", но с извъртане на "предварително договореното", следвайки Духа, а не светските условности, макар "подчинявайки" им се като "светски-втъкани" личности. Онова, което са направили е толкова "немислимо", колкото и... собствения ни живот сега, като българи: унизените, низвергнатите, тъпканите и напътстваните от "всички, които знаят по-добре от нас КАК СЕ ЖИВЕЕ". Те не са се предали, а ние?

Отвъд сравнението между онова, което сме били в миналото като "(обединена) сила", противопоставяща се на всички останали, за да докажем, че сме "ОТДЕЛНА СЪЩНОСТ" със своите силни и слаби страни, но винаги готова да се развива и да защитава това си развитие, ми се натрапва "личния" паралел - да бъдеш "презрян" учител в едно бездуховно време, в което се кланяме на всичко "чуждо" и не вярваме в себе си. 

Случи ми се така, че "бях избрана за учител". Това е нещото, което винаги ме изпълвало с ужас и въодушевение. Ще обясня простичко защо: "сегашната" ми личност е съставена от две противоположни и противоречащи си съставки - Духъг (Водолей) - братът на всички хора, състрадаващият и раздаващият се, и Душата (Девата) - която иска да живее безметежен живот в красота и лукс, където всички ще й се кланят за ума и постиженията в решаване на проблемите чрез безмилостен анализ. Може би не е ясно защо се чувствам (х) толкова "прецакана", разпъната между двете си "съставки" -;) Ами... защото да бъдеш "учител" (професионално - днес и сега), означава - "да бъдеш унижаван", да бъдеш сведен до "инструмент" (за изпълняване на определена "политика"), а не да бъдеш еталон и извор за вдъхновение -;) 

Още в Университета прозрях "безумието" на професията "учител" - тогава бяха "мракобесните" (както си мислехме тогава) комунистически времена. После - когато наистина бях "учител" (в масовото училище) в размирните "демократически" времена - дооформих "мнението" си, че ни ползват за "изтривалки", защото колчем се опитвахме да "отстояваме принципи" (идеалистически и необслужващи ничии частни интереси, а "обществения" - ОБЕКТИВНО НАЙ-ДОБРИЯТ ДА ПОБЕДИ!)... бяхме вкарвани директно или индиректно в "миши дупки", докато ни откажат... да бъдем онова, за което сме призвани. После ни превърнахи в "слуги и роби" буквално - икономически, чрез заплащането като "за чистачи"... После, а и междувременно, се бунтувахме по единично или публично (в някаква "заедност")... После мнозина от нас... напуснахме "масовото" училище... После...

После и междувременно, минавайки през какви ли не работни места, обучения - формални и неформални, включително пребивавайки в чужбина за по-кратко или по-дълго, но ВИНАГИ в учебни институции, достигнах до ПРОЗРЕНИЕТО, че... 

* наистина съм била "избрана" за неблагодарната роля на учител заради качествата, които притежавам (макар аз всячески да съм се съпротивлявала срещу вкарването ми в тази "презряна" роля) - проклетото ми Его старадаше от "външното" отношение и липсата на държавна или друга защита за онова, което "правя";

* НО... онези качества (и постижения на тяхна основа за ДРУГИте, не за мен -;) се оказаха ПЕЧЕЛИВШИТЕ ЗА ПОКОЛЕНИЯ, които са минали през ръцете, ума и сърцето ми:
- ДА СЪМ НЕПРИМИРИМА,
- ДА ИСКАМ ОТ УЧЕНИЦИТЕ СИ "ОЩЕ И ОЩЕ", ДОКАТО СЕ ДОБЛИЖАТ ДО ПОТЕНЦИАЛА СИ,
- ДА "НЕ ИМ ПРОЩАВАМ" ГРЕШКИТЕ,
- ДА ГИ КАРАМ ДА БЪДАТ ВИНАГИ "НАЙ-ДОБРОТО ИЗДАНИЕ НА СЕБЕ СИ"...

Сега, почти на прага на 50-тата си годишнина на Земята, осъзнавам, че ако аз не бях такава, каквато съм, както и мнозина от моите колеги, с които "споделяме" неблагоприятната "за нас" професия...  кохортата от щъкащите по българските земи и по света, нямаше да бъдат това, което са Сега.

Много ми е трудно да бъда "учител" днес - но така е било винаги, по целия диапазон на човешката история! Да, аристократичната ми душа, иска да работи по-малко и да "се радва" повече на благата на живота -;) Но ми беше дадено Друго. И аз нямам никакво право да се "оплаквам" от предоставените ми възможности - да влияя върху чуждите животи по един много "тънък" начин", макар често да съм "мразена" заради онова, което "карам" другите да правят: ДА БЪДАТ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ!

Да ни е честит духовният празник, колеги! Светският ще отшуми... но този е ... нашият ден "за размисъл" и "отсяване на зърното от плявата", за да продължим да бъдем онова, за което Господ ни е "посочил и определил" -;)
 

не на Деви и Водолеи и болна изотерика !

Я се стегнете малко!