Миналият петък се чувствах размазана - отблъскващо ни бе показана действителността, в която сме потопени. Говоря за набедените ни "политици". Вечерта бях размазана от един от учениците си - "спирането на мислененето при първата дума, която ти се струва обидна"... без да чуеш посланието до края -;) Чувствах се толкова "смазана"...
Миналата събота бях на конференция на Кеймбридж Изпитите за владеене на (английски) език... в Кемпински, София. Видях страхотни деца, които печелят с учене и ... техните преподаватели. После слушах "картечници"- преподаватели-трейнъри на съответния език (както и такива, които не бяха точно "владетели" в областта си -:)
В неделя говорих с едно от "децата си" - онези, които продължавам да поддържам в амбицията "да овладееш този свят", макар и на друг език -;) Бях впечатлена от нивото на овладяване на Света (разбирането му), езикът.. "все още куца" -;) Другото "дете", което трябваше да видя, поне осъзна, че.. "точността" е ключ към почтенната комуникация на Този свят. С някои се борим дори с това :)

Вчера... се видях с ... с всички възрасти по целия диапазон. С онези, които "ще ходят навън"... се шегувахме... "кой колко знае НА МОМЕНТА"... И дали е възможно да поддържаш "ЦЯЛОТО ЗНАНИЕ" едновременно (дори "след Университета"). С "по-малките" беше - ми толкова "ни се иска в момента" -;) Ще направим по-голямо усилие "в Бъдеще" -;) Онези, междувременно "учещите"... проблемът е, че трябва да бъдат "накарани" ДА УЧАТ. "Вечерниците" бяха просто "върхът" - смях над себе си, защото осъзнаваме "липсата на Време и невъзможността да БЪДЕМ сЪВЪРШЕНИ" -;)

Онова, което ме изпълни, обаче, беше среднощният разговор-вечеря с Малкия Мук. Непринуденият разговор за миналото, настоящето и бъдещето. Моето "лично" отроче, за енти път ми даде "урок" -;) Това, че беше "пил", се оказа "разковничето": да си каже, онова, което си мисли и което иначе "се страхува" да ми каже, "за да не ме обиди" (понеже си е Раче :)))

Цялата тази "счетоводност" на случванията има един-единствен смисъл: ХОРАТА ИСКАТ ДА БЪДАТ "ЧУТИ": даже не е толкова важно дали "СА ПРАВИ"... Но фактът, че изговаряш "болките си" вече е подстъп към формулирането и... решаването (евентуално) на ПРОБЛЕМИТЕ.

ТОва е НОРМАЛНОСТТА. Приемаме, че сме "несъвършени", "непълни"... и търсим "сътрудничество". Но за едното "СЪТРУДНИЧЕСТВО" се изисква да знаеш, че "НЯМА ДА БЪДЕШ ИЗВОЗЕН" :) Понеже съм "редови Човек" (ненапразно го пиша с главна буква) се СТРЕМЯ да бъда обективна, да споделям, но НЕНАТРАПВАМ собствените си възгледи (но без тях нямаше да съм "АЗ" -;), да "съм до всеки, който има нужда от подкрепа", но не срещу собственото му развитие и не за сметка на някой друг,  "да отсявам зърното от плявата", да...

Снощи Малкия Мук "ме разби": тяхното поколение "иска друго"... повече "материална подкрепа", и по-малко "морализаторстване". Мисля, че това е "диагнозата" (макар той много добре да осъзнава "другото", за разлика от "други" -;)

Съжалявам, но ще го кажа открито: МОРАЛИЗАТОРСТВОТО е единственото, което все още НИ ДЪРЖИ в ТОЗИ СВЯТ, защото в противен случай... просто "СИ ОТИВАМЕ"... като материалност и като "Дух". Разбира се, много е важно "на КОЙ ДУХ "се кланяш" -;) 

Очевидно всеки един от нас трябва да реши за себе си. Това е ВЪРХОВНАТА СВОБОДА. Родена съм СВОБОДА, не мога да го отрека на никого. Но когато става въпрос за моите собствени деца (от плът и кръв), за другите "мои" деца, които през живота ми са ми били "дадени за малко", за онези "пораснали деца", които впоследствие ми бяха "поверени" ... продължавам да се чувствам "отговорна". И тази отговорност се състои в:
- бъди истински!
- говори само онова, за което знаеш "със сигурност"
- не съглашателствай срещу Принципите... това винаги е бумеранг "срещу теб самия" -;)

- не се страхувай "да кажеш своята истина"... в обсъждането й "се ражда Иистината" -;)
- ВИНАГИ бъди до "ближния си", но като "кореткив" (ако го/ги обичаш) и то НЕ НА ВСЕОВИДЕНИЕ... защото Истината се възприема най-добре "в тишина", а не "в обществената объркваща говорилня" -;)

Признавам, че на мен "ми е лесно" да говоря тези неща ... сега. Но никой не ме пита за "горнилото", през което съм преминала, за да съм уверена, че ТОВА Е ПЪТЯТ...

Само ако "си Истински" и "ИСТИНЕН" можеш да живееш в хармония със СЕБЕ си и с ТОЗИ СВЯТ. Пожелавам го на всички. ТОва е порстичко казано и посланието на ГОЛЕМИТЕ УЧИТЕЛИ, включително и този, когото сме приели за НАЧАЛО на ПРАВОСЛАВИЕТО - ХРИСТОС!

Бъдете Спасители на Себе СИ. Мисля, че това е било основното послание на Ийсус, когото ние славим тези дни...

"Само ако "си Истински" и "ИСТИНЕН" можеш да живееш в хармония със СЕБЕ си и с ТОЗИ СВЯТ."

Хубав и истински изживян ден с "твоите" деца и с всички други!

Можем поне да опитаме, нали?
А може и да се получи... ако си повярваме...

Поздрави!

Но прекалено много сме затънали в материалното съществуване, за да помислим за основното - това, заради което сме тук. Забравили, че имаме общ произход и всеки до нас (около нас) всъщност е Аз, Ти, Ние. Според мен в това е трагичното на сегашното битие. Живот на марионетки, без размисъл, чувство, достойнство.
А празникът всеки го почита, по традиция, без размисъл защо ли е този ден?!