Мен вече много неща ме разсмиват: смехът е най-добрият начин да "се разделиш с миналото си"  (да не цитирам). Но още повече неща ме натъжават. За тях се казва: "Можеш да състрадаваш на другите, но единствен ти можеш да ги разрешиш... в собственото си сърце!"

Това означава: да прозреш (а преди това и да знаеш) за "какви страдания" става въпрос и дали те са "лично" или "ситуационно" причинени. Абстрактният закон за Кармата не прави разлика между двете или по-скоро ги вижда като "синхрония" за изява на обстоятелствата, в които Човешката същност... би се променила, страдайки!

За мен, вече, по-скоро става въпрос за "изпълнение" (performance) на това, което си "осъзнал като дълг"... За болшинството хора "дългът" си остава въпрос "на пари" - "овешествената мъртва енергия, възприета за разплащателно средство на Този Свят" -;) Смешно!

За мен... въобще не е така! С много от хората, с които съм се родила "за да се разплашам"... вече съм го направила. Но винаги чрез "себе си". За мен, най-голямата ио най-истинската "разплащателна единица" е СМИСЛЕНО ИЗЖИВЕНИЯТ ЖИВОТ! Не го възприемам чрез "егото" (то често ме ръководи да "вляза в съглашателства", които иначе посмъртно не бих си позволила -;) Но отвъд това е... МОЯТА ВОЛЯ да вземам решения и да ги провеждам -;) И да "настоявам", че...

Чудя се и... прозирам, но не докрай... разбирам -:) Ако ние има някакво "избирателно право" (от Отвъд) "да избираме родителите си" и донякъде... "спътниците" си, защо тук "ни е отказано" тово дълбокомъдро Право :) 

И тогава се ... разсмях. Ми... живеем в "производна", но също така "паралелна" Вселена (доколкото Двата Свята могат да бъдат съпоставяни). Когато Там "ни обучават" и "спускат" тук... ни готвят от "Идеалната Вселена". Попадайки тук, ние се оказваме в "Практическата": практическата Вселена "проверява" постулатите на Идеалната. Почти във всичко ги... опровергава! Тук ние се държим "различно", все едно че никога "не сме обучавани по друг начин". Прилича на познатия ни казус: "Ми, моето дете е толкова добричко "вкъщи", как може да е "чудовището навън". Та така и с нас -;)

Мислех да продължа "разсъждението"... но... едва ли мнозина ги интересува. И какво тук значи някакво "разсъждение", когато на този Свят от нас се изисква... като части от Цялото... да сме само "електорат" (слабо образован) и "данъкоплатци" (ако може "по-от-горните класи", за да плащаме "повече" -;)

единственият начин, който е измислило за съществуването си, е пирамидата на потисничеството... но днес горните слоеве са слезли на равнището на задоволяването на потребностите си от власт и са се приближили до борещите се за оцеляване и за някакъв подслон... сигурността е абстракция и всичката духовност е изветряла... след половин век върхушката ще бъде само пясък сред пясъка