Няма дисциплина, господа :))) А когато това го няма, нищо НЯМА! Да, контраудара е: ама нацистите имаха диспицпина... и... Комунистите имаха дисциплина и.... И, ииито е, че без "дисциплина" нищо не се получава... В общество, в което "нищо няма значение" и всчко е все едно... Резултатът е: А мне все равно :))) 

Няма такова "общество", но ние успяхме да го създадем. Защото "много ни помагаха отстрани" :))) Все повече се питам кое е по-лошото: да нямаш собствено достойнство и.... да вегитиращ. Или да симулираш "достойнство", присламчвайки се към едни или други, и... да падаш... все по-надолу и по-надолу. Като една Алиса... но и тя в един момент "се осъзнава" и "пораства"... Чудя се кога това ще ни се случи като "нация" -;)

и понякога, мислейки синхронно с твоя текст, стигам до идеята, че ние сме пуснати като аутисти на света, да бъдем авангарда, според който човечеството се ръководи да следва или да не следва дадена посока... нещо като опитно поле, в случая, какво би станало с цялото човечество, ако се разформира държавната институция при наличието на глобалните икономически мрежи - те тва, а за после - не знам още...

но когато преди 15-тина години ми беше безпросветно "тъмно", отидох да си "поговоря с баба и дядо" чрез медиум. Но не това е важното, а една синхронна на твоите горни размисли реплика, която тогава беше "изтървана" - "През всичките си животи си била НОВАТОР".
Мамка му и прасе, ако "новаторството" в сегашния "експеримент" е да се види, докъде можем да стигнем, ако...
- ;)