Нещо, което ми прави впечатление напоследък: не толкова покрай "протестите", а по-скоро в моя живот - колкото си по-непосредствен, колкото по-точно можеш да представиш исканията, болките и "амбициите" си, толкова е по-вероятно да намериш "адекватния" отговор :)))

Отдавам това на "качеството" на Времето. Това означава, че в усилията на всички ни нещо се е променило: че не се задоволяваме с простото "ами това е така/това е, което може да се направи" :))) Откакто се върнах от (католическа) Испания - за мен земята на "вечната сиеста и фиеста", нещото, което "протестантски" и "православно" възневидях, всичко ми изглежда безкрайно ПО-ПРОСТО. И почнах да режа: "АЗ предлагам това - давам всичко. Но искам ВСИЧКО в замяна. Ако е по-малко - просто не ме интересува" :) Изглежда просто, но я се опитайте да го приложите на практика :))))

Та откакто "всикчи и всичко", както и "АЗ" бяхме "поставени" по местата ни.... Животът тръгна в руслото, в което би трябвало да се... развива :)))

Не че всичко е "идеално", но поне "фигУрите" са поставени по местата им. И могат да предприемат само "определените им по партия ходове" :))) Тази "партия" не е като оная "партия" - "партията" тук е конкретната игра и не те обвързва с нищо друго, освен да си най-добрият само докато това трае :) "Онази" партия те обвързва до ГРОБ -) Някои вече изпитаха или в момента изпитват това :) 

Замислих се колко каквато и да е обвързаност може "да ме промени" :) Ей, Богу, няма такава! Гледам се в огледалото всеки ден: гледам се и ... не мога да "видя" възрастта си.  Не се променям: земният израз е "не старея". Със сигурност тялото ми "старее" и аз го знам, чувствам го. Но как "образът" ми не старее? Очевидно има нещо "вътре в мен" (Душата), което не се променя. Не се поддава на козните на този Свят, колкото и да е изкушаващо :))) Понякога ми е абсолютно непонятно как.... когато, човешки, съм абсолютно "смазана", АЗ, тялото ми, душата ми включително, се появява: "НЕЩОТО, КОЕТО АЗ СЪМ ОТВЪД ОНОВА, КОЕТО В МОМЕНТА СЪМ". Само чрез тази си ипостаса мога да продължа нататък, след като съм се смляла от работа, от емоция и от.... невъзможността да удържа "малкото" Себе си в Себе си :)))

Та, както винаги, ви казвам определени неща "завоалирано", но в същото време "диретно", давайки ви пример със Себе си, защото имам правото единствено да разкривам "лична информация" за онова, което в момента съм (а, въобще не е точно "личността" или "същността" ми, но не вярвам, че ченгетата толкова са еволюирали, та... нека и те да "пасат" -;)

Ако излезем извън "човешкото" в момента, обществото ни се тресе :) Защото не е "истинско". Ние, мислещите и знаещите, пределно го знаем. Оонова, което не можем да направим, е да "експандираме" принципите си извън нашата непосредствена сфера на дейност. Въобще не е искам да съм "политик", въпреки че всеки ден най-отговорно прилагам собствените си "политики" на действие. И смея да твърдя, че в едно 80 % от случаите те са получили "положителен" резултат, в едните 10 % са получили отговор "може би" и едва около 10-тина % от предлаганото от мен е било отхвърлено. Смея да твъдря, че съм "по-добър политик" от мнозина, които "се барат" за такива. Но разликата между нас е: работя за общност. Не работя "политик", а работя "експерт" (простичко казано, "учител"). Не плащам данък "обществено мнение", не искам "да бъда харесвана". Единственото, което искам е, онези, за които се боря, да се научат - чрез показваното, включително чрез мен - как да се борят "за себе си"

Когато това постигна напълно, а това ще е в резлутат на моя "директен подход", ще имам повече "успех", отколкото всичките политици взети заедно накуп. Защото аз просто работя "с конкретни хора" - и тяхната "индивидуална" съдба ми е  по-скъпа от всякаквите "фантасмагории" 

-;)