България "ври и кипи", под сурдинка, както винаги... Малко време в новините, колкото "да успокоим топката" - дали сме Ви думата, ама не си мислете... каквото и да е било :)

Връщайки лентата назад, даже не като "външни събития с отклик (медиен)", започвам "много да се възбуждам", както ме подиграват учениците ми. Проблемът е екзистенциален, толкова дълбок, че ние не можем да не го живеем, независимо дали повърхностно го отразяваме или просто "се съсипваме" - бунтувайки се, играещи си един на друг "низки номера", или просто обръщайки го към себе си под формата на биологическа реакция - инфаркт, инсулт, рак и т.н.

България "не е същата", Светът не е същият :) Вярно е, че съм от "поколенията", които поради историческия и житейския си опит, знаят "и 2, и 200". Не ми е "интересно"! Няма "новина"... Ние, които във времената, в които "нямаше Външно, за да ни мами с феноменология", се обръщахме "навътре" (към себе си и светоусещанията си) или пак "навътре", но към Историята, колкото и да е била винаги идеологическа "партенка"., сега сме "оставени на Хляб и Вода" .. Така "трябва"! Такава роля ни отредиха "НОВИТЕ стари ГОСПОДАРИ" на какъвто и Световен ред да са си измислили :) 

Отдавна в Мрежата се развива тезата за "новата робия" - дали ще я наричаме с този термин или новото "крепостничество", пак няма голяма разлика :) Става въпрос винаги за едно и също: нямаш избор КАК ДА ИЗпОЛзваШ ВрОДЕната ТИ ЕНЕРГИя да вършиш "нещо добро, нещо РаЗЛИЧНО" :) Вместо това, внушението "бъди НАйІДОБъР, Бъди СвръхСпециалист, бъди..." се свежда само до едно: ТИ РАБОТИ, но ПЛОдОВЕТЕ на ТвоЯ ТрУД... ще са все У нАс" -

Първо, няма да ТИ плащаме достатъчно - под благовидната форма: "Благодарим ти за труда и разбирането :))) - вие чували ли сте тази реплика? Аз, лично... достатъчно дълго за повече от 25 годишния си трудов стаж!) 
Второ, ти се съсипи от труд, защото не можеш по друг начин, така "те бяхме възпитали" - чрез историята на семействата ви, чрез идеята за по-широка "социална солидарност", чрез това, че "ние (т.е. вие) не сте достатъчно производителни, креативни и достойни".... Хахаха... само защото по-късно "сте се появили на историческата сцена" - това важи за семействата, които не са могли или не са искали "да се внедрят" в модерната "номенклатура" (вече дори не говорим за "комунистическа", да не отваряме темата за "пиратите_/каперите", произведени от някои Империи в "благородници".... пък точно те сега ще ни говорят за "производителност" :))))
Трето, "ако искаш да си "богат", не трябва да работиш само от себе си за себе си, необходимо е да накараш другите да работят за теб" (обирайки парсата) Това е най-ужасната формула на какъвто и да е провъзгласил се "строй" (капиталистически, олигархически или "комунистически") Няма да забравя който и да е спор воден с някого на тази тема ! По този път има само "временно" развитие, най-вече насочено "навън и материално", то не води до Духовно такова :( 

Четвърто, народи и нациии, които забравят, че са "духовни същности", рано или късно падат в капана на "МАЯ" - всичко е илюзия, няма стойности, хората не са стойности, най-вече "уязвимите" - децата, защото нямат устои, възрастните - защото нямат физически сили. Тогава всичко е "възможно" и нациите умират. Българската се намира в тази Марианска падина и всяко биене на камбаната... е почти на умряло :(

До петото... няма и да се докосна. Ще го оставя "неизказано". 

Там, където се намирам, е Адът. В сърцето ми е Раят. В тази "невъзможност" за живот и осъществяване пребивавам 49 години. В началото - тийнейджърската си възраст и младостта си - се ожесточавах, търсех да изявя навън "какво мисля и чувствам". После, с мъдростта на годините, научих... че по този път "НЕ получаваш НИЩО", т.е. не променяш статуквото. 

Продължавам да мисля, че мога да променя Света само чрез себе си :) Но не като изляза на улицата, а като възпитавам и обучавам всеки Божи ден Ближния си под формата на Дете, Тийнейджър или дори Възрастен.... настоявайки, чрез собственото си поведение и отношение, че ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е БРАТ, че знанието е споделимо, но ТИ трябва да се напънеш, за да го усвоиш и предадеш нататък, че ДОБРОТО ОТНОШЕНИЕ е възпитано отношение на респект първо към СЕБЕ СИ, а после към всички останали, че ЛЮБОВТА е най-трудното нещо за постигане, защото е НеПРЕКЪСНАТО ИЗИСКВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ И КЪМ ХОРАТА, в КОИТО СИ "ВЛЮБЕН". :) Само когато всички прегърнат идеята, че "ЖИВОТЪТ е ПОВИК да дадеш най-доброто от Себе си във всяко едно отношение",, само тогава Животът ни Тук ше се превърне от Ад в Чистилище, нещо като към подстъпите към Рая :)))

Дотогава... с търпение и любов, и ... много огнено-жупелна критика :))))))
Честито Следвалентиние и Следтрифонозарезание, защото Успението Кирилово... е трудно осмислимо :)

Е тоя път ми скри топката :))))))))

Човечеството се гърчи на операционната маса , а екипа от хирурзи още уточнява диагнозата!Не проумявам обаче защо санитари размахват скалпелите...

Трудно подлежи на описание!
Разбира се и аз се опитвам(доколкото е възможно)да се водя от собствения си опит.
В конспирации не вярвам!
Но знам,че колективен разум не съществува.
Индивидуалното е водещо!Ако щеш и в егоизма.
Нашите индивидуални възприятия покрай изборите показват доколко имаме памет.Доколко сме подкупни.Доколко сме морални.Доколко сме религиозни...
Глупост е да се осетиш след четири години,че си лъган!
След още четири-пак!
И така до безкрайност!
Нямаме таланта да управляваме добре общото си съжителство!

Какво да кажа - смятам,че България е място ,където трудът по традиция е най-ниско оценяван,а искреното желание за труд пък въобще не..Така и не съм разбрала откога датира въпросната традиция - един живот не стига.Всички се възпитаваме един друг по някакъв начин,тоест с личен пример.При българите обаче намирам един друг проблем - максимализъм - колкото и да се стараеш,винаги се иска още.Тоест българина трудно може да го възхитиш и да получиш признание за усилията си.Може би защото сме стар народ и повечето са биле всякакви ))))))

само чрез себе си може да промениш ада в рай като раздаваш сърцето си както досега

Така ми се случва, че възпитавам "кохорти" от тийни :) И там е автохтонното и архетипното: "АЗ КАЗАХ?. Слава Богу, засега ме "следват". Може би аз не позволявам "друг режим". Въобще не ме интересува "политическото ТЯЛО", защото то е мъртво, но младите хора, с които се занимавам, въОБЩЕ не са мъртви!

Засягаш два съвсем различни въпроса: защо сме толкова ниско платени ( защото сме "социалисти" в абстрактния и конкретния смисъл на думата, така сме възпитани :); и защо сме такива "максималисти". Ми, ако не бяхме "максималисти", не бихме "оцеляли" като Нация, не като физически същества -;)