Тези дни се бях заинатила на тази тема. 
Всеки човек е "суетен", т.е. има и отглежда си Его, и не му е все едно какво другите казват или мислят за него/нея :) 

Обаче, ако живее в Божествената истина, малко би трябвало да го е еня, нали?! 

Та така и с мен: разпъната (Иисусе, къде си?!) между "аз съм длъжна/такава е същността ми" и "другите така ме искат" -:) За разлика от плеймейтките ... се скъсвам от работа, за да докажа... че съществуването на някакви правила "не е измислена работа" :) Те са свързващите звена на съществуването и... за съжаление... "не носят пари/печалба"... поне не видима и на момента ) Така отглеждаме "хората"... Онези, които са се устремили към "печалби", никога не сме го отглеждали. Сега избуяват като плевели, защото "такава е повелята на Времето". Но пък те не знаят, как Времето може  "да се обръща" :)

В очакване не на "прогнозата", а на "разразяването на Времето" :))))))))))

Тцъ! Те са свързващите звена на статуквото:)
За това ни възпитават в тях и ги изучаваме в училище.

Разбира се, проблемът е "кои" правила визираме, но ... последното което ме хвърли в трибуните беше ... два случая:
- вербална и реална схватка между двамина в "час", при което единият изпсува на майка другия. Последният "не го чу", ама аз го чух... след което имаше "набиване на канчето" (между другото, без другите дори да се усетят) и... свършване на определения обем работа... като "чувство на гузност, което да компенсира простъпката" :)
- мое изпсуване пред дете ...десетинагодишно, което каза: не се притеснявайте, тате така си псува :)
???????