Живеем в идиотски времена. Дори не ми се навлиза в подробности! Ако бях "мекерето", което се родих, и продължавах да мисля само за себе си... отдавна да жънех "социалните висини" по тъпия начин, който съвременното ни общество ни поднася -;) 

Понеже съм "парче експериментатор", винаги исках да видя и "какво от това" -;) Нал  се сещате, че никоя уважаваща се система не би го понесла?! Така че... непонеслите... бълваха огън и жупел, а междувременно... аз се чудех на кой свят съм -;) Това продължи твърде дълго, докато не ми "писна" -§) 

Сега съм далеч от "всякакви посегателства"... защото не ги позволявам! А за да не ми се случва това, трябваше да държа "близките" си далеч от определени огньове, не всичките. И не че изцяло ги опазих! Но пове, в 2013 все още се преброяваме: кой "жив", кой "отнесъл плувката"! Тук сме, поне по списъчен състав, и това не е малко!

Та смея се или не, най-голямото ми достижение, доколкото познавам близките си, е че все още никой "не се е изпострелял". Първото, обаче, колкото и да не ви си вярва е, че "забраних оръжията". Да, понякога се случва, дори и да не си институция от рода на НСО или подобни -;) Все още вярвам, че най-силната Национална Служба за ОХрана са ЖЕНИТЕ - майки! Ние създаваме ЖИВОТА и ние го охраняваме и възпроизвеждаме по най-тривиалния начин всеки ден! Нашата най-голяма сила е да стоим до мъжете си всеки ден и да им внушаваме, че каквото и да се случи, ние сме по-силното оръжие - не ние, като жени, а ние, като СЪЮЗ! В това има Любов, която отива отвъд всяка страст и всяко дребнотемие! Ние, жените на България, сме го правили толкова много пъти, ще го направим и сега!

Мили жени, момичета и съпруги в брак, МОЛЯ ВИ, бъдете до крехките си МЪЖЕ, защото психиката им отказва! Но ако ние сме си на мястото, ако ние виждаме къде те се огъват, а пък ние знаем, че те могат повече при други обстоятелства, нека им ги създадем -:) Това е един от най-трудните рубикони за преодоляване, защото всеки има гордост, но пък... жените имаме онази способност, която се нарича: "отглеждане на Живот".... И каква точно "гордост" от налагане на себе си, ако ... отстъпиш ли, накараш другияя да види Света по друг начин... запази и/или наложи балансът на Съществуването?!

Лично аз "не разбирам" как ще се стигне "до загуба на Семейството" (убити в цялостност, лишени от съществуване в този Свят). Не защото семейството ми, и аз в това число, не сме минавали през горнила, но.... винаги се е намирал Някой здравомислещ и е казвал: Ние можем повече и ние ще го постигнем!


Ние продължаваме: напук на всичко и на всички! Защото вярваме един в друг, независимо какво сме направили един на друг -;), и защото вярваме, че Човек е потенция в развитие - днес може да не си на висотата си, но кой е казал какво ще направиш Утре?!


Та 2012 се изтърколи, преживяхме "разни прагове", но.... онова, което е истинското и което ни държи е... НИЕ СМЕ СЕМЕЙСТВО! Пожелавам ви да принадлежите на такова -;) С цялата ми душа...

но твоето послание ме трогна, много...
поздравявам те..

Твърде меко казано.Щото психиатрите Христо Монов и Николай Михайлов друго викат.Този дето затри себе си и семейството си бил силно любящ баща.Искал е чрез този акт ,,да избави жена си и децата си от този жесток свят".Представяте ли си наистина?Времената са не просто идиотски.Жестоки са!!!

И аз цял живот с това се занимавам)) Животът ми продължава да е посветен на това... И няма "авторитет", който да ми докаже, че НЕ това е най-важното в живота на една жена.
В един момент направих избор /ако бях тръгнала по другия път, изобщо не се съмнявам, че сега пред името ми уважително щяха да произнасят нещо от рода на "проф. д-р"...хахах...ужас! ... казваха ми, че съм луда, че тръгвам по другия път!/ След десетина години направих същия избор /вселенски инат!/ и пак ми казваха, че съм луда)), защото най-демонстративно отказах да драпам да покорявам "социалните висини" по тъпия начин, който съвременното ни общество ни поднася"))

Първото, което ми дойде на ум, когато прочетох поста ти, беше от едно стихотворение, което отдавна не бях си спомняла: "Жените нямат право на униние - тогава кой ще подкрепи мъжете?"
И досега на моменти се съпротивлявам вътрешно на факта, който животът вече толкова години ми набива в канчето: жената е по-силна от мъжа, по-устойчива вътрешно, женската вътрешна енергия е в пъти по-мощна от мъжката /не говоря за общоприетите понятия "дух" и "интелект"/. Защо никой не учи малките /пък и поотраснали/ момиченца на това?
И най-важното в живота на една жена е да се научи да използва всичко това, за да запази отвсякъде живота около себе си - и лично родения от тялото й)), и поверения й от съдбата във вид на най-близко обкръжение.

"...Човек е потенция в развитие - днес може да не си на висотата си, но кой е казал какво ще направиш Утре?!" - това е много ободряващо!!))

Поздрави за цялото Семейство!)) Бъдете!

Не смятам, че семействата, които се "самоубиха" ни направиха "мърцина": напротив - те ни показаха, че семействата трябва "да са едно", дори и в смъртта ... Защото в "единението е силата", но не за делата на мекеретата, а защото трябва да ИМА ЖИВОТ - а животът е между нас, в отношенията ни, в щастието и нещастието, но ЗАЕДНО :) Затова тези семейства "си тръгнаха ЗАЕДНО", независимо кой е дръпнал спусъкът :(

Животът е твърде сложен, за да го оставим в ръцете или мислите на този или онзи психолог или психиатър! Уважавам цитираните от тебе мъже, но те не са ми помогнали особено, както който и да им е "събрат", когато съм се пържила в собствения си ад :))) Иначе, анализи да четем... обичаме :)