Тези дни най-различни мисли чувства и мисли бушуват в душата ми. За емнайсти път откривам, че всеки един от нас е генератор на промяна, но... трябва да бъдат изпълнени две условия:
- целеустременост, надхъвляща тясно-егоистичните параметри и обикновено конкретно насочена към "осъзнаване на група, респективно на отделния индивид в рамките на групата";
- абсолютна честност и откритост във взаимоотношенията, дори когато първично "ти се сърдят" и ти потенциално си застрашен от "изяждането на калая", но с ясното съзнание, че това може да "изчисти позициите" до степен да е ясно как и кога могат да бъдат постигнати целите :)

Признавам, че последно така съм се чувствала преди настъпването на Новото Хилядолетие. Тогава бях заобиколена от "същности" - възрастни и деца, които действително търсеха и се стремяха към постигането на "цели" - често твърде абстрактни, за да се харесат на някои, "които ги интересуваха моменталните печалби и парите/властта". Тогава работех за "без пари" - номинално, буквално и относително. Това не ми пречеше да се чувствам "значима", точно поради социалната функция, която изпълнявах "неноминално" -:)  Каквото и да ми се случва сега, е само "бледа надежда", че нещо може да бъде променено макар и на индивидуално, микрогрупово ниво. В онези години, преди настъпването на 2000 си мислех, че имахме достатъчно сили, интелектуален, емоционален и волеви потенциал... за да постигнем ПРОМЯНА... в рамките на "системата" -:))

Дванадесет години по-късно, с целия си арсенал от "неуспешни опити" да срутиш Стената с глава :) - Кой знае защо някои си мислят, че Берлинската стена наистина е "паднала"!  - стигнах до извода, че е по-лесно... да "обучавам сапьори", които да я взривят :))) При това не "отвън", а "отвътре" -;) Преди само съм подозирала каква е "силата" ми и защо ме "гонят" от Общообразователната система. Поради младостта, която е другото име на уязвимостта и "влагането" във всяка кауза, изискваша твоето потенциално и реално отношение, не виждах как бяхме реално или задкулисно използвани: "реално" като ни размахваха знамето на "страха" (Няма да си напишеш оценките си (в дневника), но ще те уволня - при първите ни бунтове под сурдинка в далечната 1996/1997), впоследствие - Не можеш да "преподаваш" нещо встрани от "учебната програма", особено ако чрез това "внушаваш" морални и етически категории, които изискват и почитат личната позиция, отговор чрез аргументите на разума и сърцето, несъглашателство с когото и да било на основата на "роднинска, приятелска или колегиална основа", изкривяваща Правдата... заради тясни лични, колективни или партийни "основания" -:;)

Намирам България за едно от "наи-истинските" училища: живтотът ти е толкова суров, че ако "не се научиш, загиваш" - буквално, морално и интелектуално! Тук, за разлика от ВСИЧКИ ДРУГИ МЕСТА трябва да достигнеш поне до "Magnus Major/"Senior", за да "оцелееш като човешко същество". А това е наистина МНОООГООО....


Но аз пак се "отплеснах", а исках да кажа нещо съвсем простичко: за да вършиш "невидимата" си работа на Магьосник - в смисъла на съзнателно, целенасочено променяне на действителността само или ПРЕДИМНО със силата на мисълта и целеполагането, ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЗЕМЕШ от съвременната тясно локална или глобална "соицално-политическа реалност" - Матрицата, която ти се налага, а се налага и на другите :)

Това, което на два пъти откривам: въднъж в края на миналото хилядолетие, сега втори път - 12 години след началото на новото: МОЖЕШ да промениш МАЛКО, МНОГО И/ИЛИ ВСИЧКО! Само че трябва да се задоволиш с "микропериметъра" си и да викаш "ура" ако поне 70 % са те чули и те "следват" -;) Проблемът е точно и ясно формулиран: НЕ ОБЕЩАВАМ НИЩО: ВЛАГАМ ВСИЧКО! Ако за възрастните това не е "въдица", то за "малките" е! Те са родени с ентусиазма да правят, експериментират и ... евентуално следват, но САМО ТОЗИ, който много честно ще стои редом с тях във всичките им перипетии, ще им обяснява какво е "добро и зло" (според собсвените си критерии), ще позволява "тяхната гледна точка", но само като равностойна и подлежаща на контриране, ще "играе" с тях, когато им е дошла музата да си "играят", но и винаги ще им стои като КОРЕКТИВ :)))


Ако трябва да си отговоря на въпроса: защо продължавам да изпълнявам "презряната роля" на учител, то е: защото МОГА ДА СЕ ИЗЗЕМА ОТ СОЦИАЛНОІПОЛИТИЧЕСКАТА РЕАЛНОСТ  и да накарам "малките" да ме последват в един свят на идеи и можения, които са "принципно нужни" на този свят, но по-често "ругани", когато някой ги притежава -;) Иронията е, че аз обичам най-много учениците си, които "НАРУШАВАТ ПРАВИЛАТА". Защо ли? Те най-добре ще разберат... на какво всъщност ги уча! Защото вече са "развили чувствителността за Несъвършенството на Този Свят" :)

Хубав ден! А и още по-хубаво Утро, което се задава! 

Аз избягах преди време. Но ме боли. Днес и аз пуснах нещо по повод милото ни родно образование, или това което е останало от него. Мечтата ми е отново да бъда учител, но в истинско училище с истински ценности. Сегашното задушава всеки опит да вкараш нещо шарено и наистина смислено и полезно. Смятам, че усилията ни трябва да се насочат към това, да се разчисти пътя за НОВИТЕ ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ и да създадем нови училища и нова образователна система, адекватна на тези ценности.
Хубав ден и успех в благородната ти и нелека професия! :)

с любов...

поздравления за прекрасната
професия...

Поздрав!