Децата са чисти в тяхната спонтанност, в онова, което искат да споделят като научено за... Големия, Истинския Свят... Често това ме кара да се изумявам от точността на наблюденията им, но още по-често съм ужасена от оценката/изводите, които си правят - също в голямата си част "научени"...

Цитат: "За да успее в живота, човек трябва да е (много/малко) ХИТЪР". А сега де? След което разговорът продължава и от примера, който се дава (Азис) се разбира, че:
ДА СИ ХИТЪР е:
- да заблуждаваш другите за истинската си същност, а да представяш онази, с която ДА УСПЕЕШ 
А да УСПЕЕШ (за тях, децата, с които си говорех) Е:
- Да накараш хората с ПАРИ И ВЛАСТ да ТЕ забележат и да ИСКАТ "да спечелят от теб", като ще ти ДАДАТ И НА ТЕБ -:)

За тях, въпросните деца, тук нямаше морална дилема. Въобще, напоследък моралните дилеми ги има само в Нета и/или "показнО", когато се иска да се отстрани някой "неудобен"... 

Разговорът продължи като "кръгова отбрана"... 
Когато, за да приключим разговора, казах познатата БГ поговорка: "ХИТРАТА СВРАКА - с двата крака..."... те не реагираха. Но когато споделих, че България губи младите си поколения заради въпросните широко тиражирани "възгледи"... те опонираха бурно, че "НЕ Е ТАКА"

Не всичко е пари, уж се съгласиха. Но веднага беше додано: НЯМА ДА НИ УЧИТЕ БЕЗ ПАРИ -;) Само че... да учиш някого "за пари", не е като да го учиш от сърцето си и с целия си умствен и натрупан с годините потенциал... при това "почти БЕЗ ПАРИ", защото противоречи на СТАТУКВОТО. 

Но за да разберат това, ще им трябват между 10 и 30 години -;) Тъй де, като общество... ние все още сме в тази "зона на здрача"...

Тези ми размишления, освен времево-ситуационно - кога виждам въпросните "живи и животрептящи" индивиди, са предизвикани и от утрешния празник на студентите в БГ-то. Срещам се и с такива и съм изумена... как "знанието" - основа на сегашните им и утрешни умения - се изкривява и свежда само до "оценката", която ей сега (на момента или малко след момента) ще получат... за да ги "прошнурова" в някакви измислени регистри... Често без никаква мисловно-проективна дейност... "и какво от това"? В смисъл: дали са станали по-знаещи и можещи, не само в практическия, но и в абстрактния, смисловонатоварващ спектър/диапазон... 

Може би, защото принадлежа на поколението, родено от "децата-цветя" (младежите от 60-те години на миналия век), изпитвам истински ужас от "меркантилизма и прекаления практицизъм" на сегашните поколения. Но тъй като колелото на Историята се върти, а и в голяма степен сме стигнали "задънената улица" на моменталната печалба, непрекъснатия (поне проектно) икономически растеж... си мисля, че и те ще изпият горчивата чаша... Ех, като вече "старейшина" в този свят, ми се ще това да не се случи, да се предотврати... с малко навременна мисъл, с малко по-голяма загриженост за по-близките и по-далечни последствия :)

Но Светът си се върти и ние с него... Въпросът е: "КОГА ЩЕ СЕ СТИГНЕМ - СЕБЕ СИ", най-доброто си издание, а не... "кога ще стигнем Х, Y, Z"

Е, дано пък "се стигнем"...

Честит празник, вечните студенти, макар и предвалително!