Понякога, за да разбереш къде си, трябва да пробягаш десетки пъти разстоянията между бъдещето и миналото. Това често те лишава от "настояще" в онзи материален смисъл, който всички ни измъчва. Но пък те сподобива с инструменти, с които в края на краищата строиш бъдещето в настоящето ... след като вече си го изстрадал и осъзнал като "минало"...

Ужасно шантаво, но пък работещо, дори когато заради това плащаш с живота си, така както се разбира от мнозинството хора - лишенията от лукс, материално спокойствие, личен живот и кариера -;)