Все по.малко намирам смисъл да споделям. Все повече тишината ми харесва. Все повече ми се иска да крещя, защото ми е трудно да понасям ставащото. И приемам, че нечленоразделният крясък носи повече послание, отколкото "думо-опакованите".
Вече няма "близки-далечни"...
Вече
А после?
Надяваме се на кристализация... "Транслиращата регулярност на структурата", която предполага "предсказуемост" & "long-range arrangement" - :)
У-топия. Поне що се отнася до Земята -;) Или само "У"-то, във всичките му непреводими в сингуларност и унисонност смисли :))))))))))
Ситуацията "ще" - частица за бъдещност към сегашното граматико-геометрично време... Няма инфинитив, неизменяема, застинала първоначалност. Само presens в свършен и несвършен вид на глагола, действието.
Странен език, българският, който така и не си е създал "форма" за бъдеще време. Може би защото блъгарите са прокобени да живеят в настоящето и да настояват, че то е "нещото", което подлежи на промяна... Засега само гледаме "римейк" на всичките си минала :)))
Може би пък и да дораснем до presens... Казва ли ти някой -;)

може да се роди бъдещето....ако оцелеем дотогава