България е в дните си на най-горчиви изпитания от хилядолетие насам. А може би от хилядилетия... казва ли ти някой?

Две десетилетия и повече копаем към дъното, а отдолу ни се ширва по-дълбока и по-дълбока бездна... Като същински Сезиф не можем да изкопаем последния "метродиаметър", че да ни свърже с ... цивилизацията :) Дали?

Това, че са ни сбъркани приоритетите, учителите и водачите... вече дори и не ми се коментира. Участвах активно в "радиоактивния разпад", белким се пръкнем в друг "химически елемент" - ;) Осъзнах, че това, което е вярно за "материалната природа",  не може аджамийската да се прилага към социалната... Щото "природата" е друга -;) Гледам, че някои ентусиасти продължават по Мичурински, въпреки че в дадения случай не визирам "национален произход", а по-скоро "идеологическа неадекватност", т.е. само и само да си докажеш тезичката, резюмираща се в:  "Майната им на законите, а още повече - на Природата" -;)

Но друг ми беше поривът и ... мъката, която ме кара да се замисля: Успението (леката смърт) на Пресвета Богородица. Богородица е не само почитана тук, в България, макар Православно да сме ориентирани към Сина. Богородица е единственият модел за подражание на българските жени и майки: в гонения и преследвания - преди идеологически, сега икономико-социални - да следваш детето си, да поддържаш детето си, да вярваш в него, когато то самото не си вярва, а е гонено отвсякъде и е наричано всякак си :( Не знам каква коравост ни е дадена, за да издържаме всичко това и да бъдем опора - ние, слабите и плачещите, но никога нескръстващи ръце, заменящи мъжете си, когато става въпрос за безкрайните "психически битки" - да разсъдиш, да отсъдиш, да дадеш приоритет, да накажеш и въздадеш, да напътстваш, да си винаги "виновна", но и винаги отговорна, ДА СИ
!

Та в тази битка на Живота и ЗА ЖИВОТА, българките имаме с какво да се гордеем: с децата и мъжете си. Тези, които всеки ден опазваме от самите тях, защото ги обичаме, защото ги следим откъсо, но не им се намесваме. Като едни Богородици, като българските свети Богородици... Това научихме от майките си, това ще го предадем на дъщерите си  - поне тези, които са благословени с тях, - по кръв или по роднинство. Ще се пържим в казана, но ще треперим обичните ни да не се опарят! Ще мълчим или ще викаме - според случая - но направляваме по онзи неземно-земен майчински начин чедата си: да са по-добри, по-човечни и дай Боже, по-успешни от нас!

Майка с пари не се става. С пари от майка си не можеш да се откупиш. Майка е до живот:

Не всичко е пари, приятелю! Защото с пари не можеш да си купиш прегръдката, насърчението и ласката на майката...

***
Много е странно, че точно Успението (смъртта) на Майката (Богинята-Майка) е превърнат в най-голям празник, който се чества по нашите ширини. Ако в "Кралят умря. Да живее Кралят!" има някаква "властническа" логика, в това... отвъд религиозните конотации, не намирам особен смисъл. Освен в честването на "вечността на инстинкта", на "безусловната любов", която не искаме да ни напуска!

***

Честит да е празникът на всички майки и всички, носещи името Мария и производните му! Ние си нямам по-истински празник, ние, майките, които си отиваме... за да дойдат други майки на наше място и да продължат делото по опазване на Живота :)

Честити и благословени да сте вие, ... МАЙКИТЕ!
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ЖИВОТА!

Богородица да ни пази и закриля...
всички...

Дано да ни закриля!

Но размислите ти му пасват /на Празника/!:)

Сега ще те разсмея, предполагам, не искам да опорочавам поста ти, но май траките са се радвали, когато някой почине - било е свързано с вярванията им. Има нещо хилядилетно, изглежда!:)

Пожеланието на Мариники е много уместно - няма да го повтарям!:))
Вярвам, че ни закриля!