Казват, че най-непрогледната нощ е преди разсъмване.
Само не ни казват докога ще трае нощта.
Всичките си сетива сме напълнали, за да запомнят цветовете, звука, мириса, допира, вкуса на светлината.
Радостта познаваме опипом, страстно прегръщайки сърцата на тези, които обичаме, но не виждаме, причувайки приглушените им ридания или яростно сподавени вопли.
Строим без план, пипнешком, с телата си бранейки въобразените кълнове, за да им дадем простор да растат.
Живеем от мимолетната мисъл до следмислието - тикуваме, тактуваме, танталстваме, титулуваме.
Тъпеем
Вегетираме, не живеем: на автопилот сме включили всички системи -
Бог е Българин, вярваме,
затова всичкото ни усилие е съсредоточено само в едно: да оцелеем,
бавно губейки по пътя всичко ценно, заради което някога сме се пръкнали
Не мога да се позная, все по-малко познавам околовръстието
Губя се, губим се, няма връзка с този Вселенски номер.
Докога?
До раз-съм/н - ване...