Играта на думи или каквото и да се подозира е всъщност предизвикано от конкретните ми занимания: преподаване на лексика на английски език за така наречените "менинги" (покрай много други неща), които са свързани с устройството и функционирането на ЦНС (централната нервна система).

Вероятно повечето хора и хал-хабер си нямат от въпросните три обвивки, които правят възможни съществуването и провеждането на така жизненоважни "нервни импулси" - онова, което ни прави реактивни и/или пасивни в осъществяване на напасването ни към "средата" - заобикалящото ни.

Мен ме поразява "точността" в "превода" на анатомията и физиологията към заемането на социална позиция. "Хард" е тази мембрана, която е най-близо до костта = скелета, непроменимото като конструкция; "софт" е най-близо до органите - непрекъснатата динамика и промяна, която трябва да бъде "защитавана", защото е най-уязвимата. "Уебът" (паяжината) е между двете мембрани - защитаващи "най-твърдото" и "най-мекото". "Уебът" е пипала, които трябва да свързват "едното" и "другото". Обаче... Създателят е решил, че между "уеба" и "софта" не е достатъчно да има празно пространство: там трябва да има "течност" - нещо да тече, да омекотява ударите. Това е така наречената цереброспинална течност: мозъкът "плува" в нея, в гръбначния стълб се намира в средата - като проводник :))) 

Та хардлайнерите не могат да се "докоснат" до свежо или различно (нерефлексно) мислещите, ако я няма свръзката на "уеба". Но от друго страна, дори на "уеба" не е "разрешен" директен контакт: за да не убие или да не би "неправилно" да проведе "софта"... и е необходима "цереброспиналната течност".

Та мисля си аз, онова, което най-много ни липсва като общество е точно... този вид течност: абсолютно физиологично незаменима. Още повече че е връзката между "мозъка" и "гръбнака": непреводимост в играта на думи и смисли, както и на "физиологичи зависимости" ...

  

При това - доста тежък случей!:)
Както се казва - в неравностойно положение...дано не е необратимо!:)

Природата не търпи вакуум. Виж, обществото - търпи. Даже го приветства :))) Поне нашето... Но аз съм фен на Природата, която винаги се оказва по-мъдра от нас. И този път ще ни заобиколи, дори и като социална природа, в която - особено - не се кълна. Но наблюдавам и работя с "децата". И лично - много им се възхищавам, както и ги кастря :§§§ Но... те умеят да си намират пътя. Ние сме "обърканите" :)))