Обезумяла съм от бяс: дотолкова, че да се надпушвам със самата себе си.

А беснея, защото се оказва, за кой ли път, че се явявам в ролята на... Пепеляшка: да разделя зърното от плявата (библейскому), но не за да отида на бал и да срещна Принца, а просто... за да свърша това, което никой (нормален) не иска да свърши.

Вие учили ли сте някого на нещо? В какви обстоятелства? Това по вътрешна необходимист ли е било или защото... така се "налага" ? Как се предава "знанието" (каквото и да е) от едно поколение на друго? Я, а как се "налага" езиковото обучение на "чужд" език? А ако към това се добави и "специализация в езика" (обучение в научна област)?

Имам изключителната еретична мисъл за "феода":"ЗЕМЯ, стопанисвана (държана) срещу предоставяне на услуга" . В смисъла на Чомски аз предоставям "земя" - начин на мислене, щъкане между два езика (не повече, за да не си помислите, че съм "мултиплена личност"). Аз би трябвало да съм "феодала"... ама не би - ;) Вместо това се оказва, че аз съм "арендатора" на самата себе си... защото.... твърде много "земя"... трябва да се "окрупни", за да има .... "производителност" - ;) Това е "демократическата гледна точка" -:)

Моят "феод" е и моята "вражда" (feud) със Света. Оказа се, че не се поддавам на опитомяване, на все повече покачващите се изисквания за "производителност на труда". Произвеждам, колкото мога да произвеждам... почти нищо - ;) - щото не мога да науча някого на "мислене".

Това, което мога е:
- да дразня сетивата
- да не се съгласявам и да се опъвам на мързел
- да презирам връзкарството и да наказвам в.... този смисъл (ако е в моя обсег)
- да се надсмивам
- да имам собствената си оценка, която драстично ме различава от другите
- да съм персона нон-грата... еле пък на фона на статуквото
- ДА СЪМ СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО СЪМ ФЕОД!

Не, дори не съм "феодал", поне що се отнася до владеенето на себе си ... като работна сила - ;) Но перманентно се намирам "във вражда" със заобикалящото ме... което с други думи е Този Свят

П. С. Горният текст е провокативен - ;) Още повече, че "феодът" и "враждата" не са си намерили.... равновесната точка в безкрайността. БГ-то е благодатна почва за търсене на "разрешения": още повече, че тя е "раздраната точка" (не знам дали има такъв израз?!) между всички някога съществували и съществуващи ценности, които са в състояние да движат Живота - ;) 
 

Привет мила, виждам че си "бясна" :(
И дано намериш решение, аз ще взема своето!
... но не се стискай, дай да си дръпна ...

Не всичко е загубено, мой мили Августин, но борбата, ех, борбата... е безмилостно жестока -;)

комай е откъснатия феод от феодала поради изпаднало величие и спомен за независимост ))))) Всички сме така - ругаем живота щом ни поднесат компромис в чашата вместо отрова ....)))