Случи ми се така - дали аз съм го избрала? - че животът ми се разполага между 11 и 24 май: религиозното честване и действане и светската направа вследствие на един от най-големите подвизи на познатото ни човечество: да кодифицираш език, да се бориш за неговото "политическо" признаване, да е хем богуслужебен, хем светски... да го дадеш на народите и света като "инструмент" да мислят и се изразяват на него :)))

Българка съм като "кръв" и "вероизповедание": българинът е "чужд сред свои" и "свой сред чужди", защото "генетично" съдържа бунтарството и "несвойството" (винаги може да изненада самия себе си:))) В миналото се плашех - не попадахме в "правилното", сега му се радвам - знам, че поне 5-те от 7-те милиона, които още населяват тази "турбулентна земя" са като мен.... И не се чувствам "сама" :)))))))

Отвъд шегите и закачките, този период е много важен за мен: не 11-ти и не 24-ти. Такъв е бил животът ми (дали аз съзнателно го избрах или Той избра мен), но аз бягайки по тъч линията се намирам винаги в центъра на "образованието" - ;) Да правиш нещата "не както трябва" (социалното предписание) и да ги правиш едновременно "както трябва" (дали според Божественото предписание, the masterplan?") Аз все още имам питанки, но... като цяло отзивът е... "Няма път, ти трябва да го прокараш! " :)))

Точно между 11 и 24 май, и защото продължавам "да се съмнявам в себе си" и онова, което върша - ;) - ми се случиха няколко неща, които колкото са лични, толкова са и "публични".
- дете - на възрастта на синовете ми, "младежка" :- )-  получи новата си работа... заради "английския"... но не би я получила, ако не знаеше родния си език и "транслитерацията му" в чуждия :) Изключителна радост за мен... Защото "бичуването"  - задявките и окуражаванията в часовете ни, заедно с колегите й - подмолно са й дали "дръзновеността" да се пробва, нищо че беше като припикано мушкато след самия изпит :)))  Но колко щастлива... след това!
- децата, които обучавам в N-тата школа по английски. Признанието им: "Ние искахме... да Ви застреляме (Бяхте толкова "гадна" :)))" А сега: "Нали и догодина ще ни предавате?! Никой така не ни обяснява как се използват думите и че те имат сила (която евентулно трябва да се овладее" :)))
- моите "турци" - децата, които турските турци (и много "български турци" - натурализираните емигранти в Турция) продължават да пращат тук "да учат".  Моите уважения към турската образователна система - но те не са научени "как да учат" :))) Бой на воли! След години... понякога имам удоволствието да чуя "You are the best teacher ever :))) Не че "абсолютно" е вярно, но за тях... вероятно е така :)))

Та... между 11 и 24 май - както обикновено - се чувствам "разпъната на кръст" :))) Толкова много очаквания да удовлетворя, толко аз самата да се съизмеря със себе си и с "the master plan"

Радвам се за всички: онези, които знаят и осъзнават, че... ученето е безкраен процес. Че всеки ден трябва да си "на педал", за да накараш и подопечните да се "ускорят". Да ги бичуваш, да ги хвалиш, когато постигнат определена височина, да ги обичаш... защото те най-вече се интересуват от това :)))

Животът е безкрайно интересен: и винаги се свежда до "любов, обич": ако аз мога да те накарам да "заобичаш" нещо, към което предварително имаш негативна нагласа, значи съм "победила" :))))

Всъщност това е голямото и непреходно наследство на извършеното от братята Кирил и Методий - релацията 11-24 май:))) Слава Богу, че тогава "управляващите"
хич не им е било до това от кого "да изкярят пари" :))) Ех, времена, о нрави! А да "извадиш очите на сина си" (буквално - да го ослепиш!) е престъпление според сегашните закони, но за онези времена е било.... прокарване на Съдба! И ние сме славяноговорящи, най-добрите или поне почти най-добрите в говоренето на чужди езици, защото си знаем.... нашия :)))

Който ви каже, че за да говорите "чужд" език не трябва да знаете като петте си пръста или да сте корифей в собствения си, е направо "за затвора". Знайте собствения си език, и всички други езици... ще са като "семки, които чоплите"...