Няма да говоря за исторически битки, защото те не са интересни. Повечето хора не се виждат като "рискувайки живота си" в буквалния смисъл на думата за някакви "абстрактни каузи". Обаче повечето хора живеят истински и водят своите житейски битки, в които нерядко излизат победители. 
 
Точно за тези обикновени хора и техните "всекидневни" битки ми иде думата. Точно към тази категория принадлежа и аз, обикновеният "войн", който посмъртно - в този живот - няма да мине "под пагон" и да изпълнява чужди заповеди :)))

Каквото да правиш през живота си, винаги си свързан и зависим от други хора. Най-голямата ти битка е да накараш себе си и другите да направите нещо "общо". Когато нещата зависят само от теб и Бог - като дарбата да пееш, рисуваш или танцуваш - можеш да се "сърдиш" само на себе си, че не полагаш достатъчно усилия да постигнеш максимума. Но когато си въвлечен в някакво "общо" действие - най-често приемащо формата на "битка" на отделни воли и съзнания - единственото, което ти остава е "храбростта". Все някой трябва да се нагърби с тегобата "да осмирява другите" (и себе си, преди всичко), за да се върви към обща цел, която не е ничия, но пък е "всеобща" :) Една войнска битка на бойното поле е от подобен характер, макар че ни е трудно да я възприемем така - реално никой "не печели" (умират и от двете страни), дори не е толкова важно колко "зулуми" (пладнешки грабежи) ще извърши едната или другата страна. Важното е кой ще си "запази знамето" (кое знаме няма да бъде пленено:) Да се опази "светинята", "пенатите"... достойнството.

Днешните времена не ни дават много поводи да осъзнаем какво е "войнската храброст". Това е като да си Гюро Михайлов на пост - всички да са напуснали, а ти да оставаш. Познатият на по-старите поколения Александър Матросов на амбразурата - ти да се жертваш, но "височината", който защитаваш да остане непокътната.

Войнската храброст не е "аз да съм", а "цялото (което е зад мен)" да остане непокътнато. Да продължи да съществува и без мен. По най-добрия възможен начин.

Когато се научиш, че твоята "храброст", колкото и да е саможертвена (ти да не си, но цялото да продължи и без теб) е нещо, което ръководи общото развитие "на нещата"... ще разбереш какво е "да ръководиш". Преди това е... съвременната БГ действителност, която отдавна е "минало", но някои продължават да искат да живеят в него :))))

Честит празник! Днес беше един от най-честити ми дни - с учениците ми, със семейството ми - изпитвайки взаимно "войнската си храброст"...

Да бъде!

Тъпо е никога да не си бил войн и да си мислиш "за какво си мисли винаги войникът" :(

Описанието е вярно за тийнейджър, независимо дали е поставен във военни условия или при "абсолютно мирно време".

Ще си спестя да ви кажа лично как да се отнесете към тялото си :))) Защото тук за дух... и дума не може да става :)))

Мдааааа, сериозно ме замисли приятелко, твърде сериозно ...
А ти прегърни семейството си, и честита и горда БЪДИ!
Алекс от празнуващия Русе

Днес ние сме "най-истинските" войни, които всеки ден доказваме и отвоюваме себе си :) Благословени да сте!