Напоследък започвам да се забавлЮвам с безумията на съвременния свят. Когато си каталясал от работа, май нищо друго не ти остава :) Забавлявам се от царящото неразбиране на общите закони на мирозданието (не точно онези, които сме учили в училище), на царящата вакханалия - модел "пир по време на чума", на царящото отявлено без-човечие...

"Забавлявам се" не е точната дума, но е в съвременния жаргон: прекарвам времето си да се усмихвам на крайни неадекватности, просто защото те ме карат външно или вътрешно да се заливам от смях. Мисля си, че това е "реликтово", точно толкова, колкото и знаменателната фраза на Маркс: "Човечеството се разделя с миналото си със смях". Не бих се отъждествила с човечеството (имам прекалено ограничен опит), не знам и как е оригиналът на немски (може да има разночетения). Не знам дали го е казал Маркс (какво ли не се приписва на кой ли не :))) Но знам (чувствам), че постулатът е верен...

Когато най-накрая проумееш нещо, то ти изглежда "фасулска работа" (a piece of cake). Никой не го е еня ти колко време (еони) си изразходвал да го "проумееш" :) Но проумял веднъж, ти вече се чувстваш пълновластен господар на "проумяното"... не могат да ти го отнемат като "данък ... обществено мнение"... То си е "твое": веднъж и завинаги! Ти си "порастнал" - в собствените си категории, в собствените си светоусещания, в собствения си Свят...

Пътувайки днес в автобуса (а аз пътувам много по софийските пътища) изведнъж "лампичката ми светна": важно е да "пристигна". Важно е "какво ще си кажем" с въпросното сборище, още по-важно е какво "няма да си кажем" (какво ще остане само енергийно послание). Знам, че в повечето време съм достатъчно уморена "мускулно", за да "глаголствам"... Но точно тогава се получават най-големите "енергийни отлагания"... чувствата на съмишленост, настройката на нагласите, пробутване на "странните знания" (които имам)... между другото, макар да е ... най-важното :))

Колкото и странно е да го кажа, чувствам се като "скала": осцилирам толкова бързо, че оставам на мястото си и не се разпадам :) Създавам чувството за "солидност" и "непробиваемост", макар да е точно ... обратното :) Просто върша най-необходимото. Което никога не знам ... предварително. Или по-точно е да кажа: "забравям с бясна скорост", така че да бъда... непроследима :)))

Обичам този Свят. Той ме научи, че ... за да бъда себе си... винаги трябва да бъда не една, а поне две или три крачки преди... него (Света). Преди се плашех, защото това е често... нелицеприятно изразено. Днес това ме "забавлява"!

На това се опитвам да науча учениците си... Почти непосилна задача...Но пък и единствената "да отработиш Себе си" :))) Няма по-висша "мисия" от това....

Но пък ни предстои отново и пак да "влезем в състоянието... Гергьовден" - Св. Георги и Змея... Така че двубоят е ... тепърва да ни предстои :))) Не само с гергьовското агне!

Весели празници! Пък каквото сабя покаже :)))

а на мен по-ми иде отръки да напиша през коя е отмряла... макар че инфото е спорно - все ще нацелим хилядолетието...

та на въпроса - време е за трепане на змея
а светът - ами тоя е, няма друг...

Точно сега го "доизмисляме" :))) Иначе нямаше да сме точно "сега и тук" :))) Много е "тегаво", ама и много "интересно" :)))

Аз си пожелавам: за устискаме :)

И прегръдки, нека победим, ... себе си :)