Живея без да се замислям. Просто живея. Всеки ден има десетки и стотици решения, които да вземам. Повечето са приключени мълнеоносно. Обработката на възможните последствия и рискове (т.нар. swot анализ) често се взема за части от секундата. Не че после не се връщам назад и не се питам дали е било "правилното", но дори и впоследствие да се чудя, се оказва, че най-първата реакция е била "най-вярната".

Не се съмнявам в интуицията си. Съмнявам се в рациото си, в момента, в който искам да го използвам на 100 %. Заучените ми знания и реакции са често "грешни" и ако искам да ги възпрепятствам, трябва да се боря много със "социалното" себе си :))) Тази борба не бих нарекла "рационална"... Определено тя е "ментална", но е рискована. Емоциите имат своята част в борбата за "накланянето на везните", но и емоциите може да са подвеждащи :) Не мога изцяло да се доверя и на тях... Чудя се, кое е онова, което не е рацио и не е "сърце" (чувства), на базата на което вземам решенията си :)))

Някои го наричат вслушването във "Вътрешния Глас", други - в пътя на Бога, трети - като покойният вече Пак Дже Ву ( създателят на Су Джок Терапията, който имах щастието и привилегията да ми бъде Учител) го наричаше "neutro state" (неутрално състоение). Когато влезеш в това състояние наистина изпадаш в безкрайно точно формулираното от писателя-поет Кундера: "Непосилната лекота на битието": СИ в Потока и затова можеш да извлачваш тежести, които нормалното човешко съзнание и тяло не е в състояние да издържи... За БГ-то това е задължително... ако искаш да запазиш съзнанието и тялото си здраво и да продължиш да "парираш" идиотизма на заобикалящото те.

Понякога, а и твърде често, благодаря на Бог или каквото и да е там "висшето", че ме е пратило Тук, на тази географска ширина и дължина, с цялата минала (историческа) и съвременна (мафиото-глобалистка) компликация на положението. Защото ако не беше така, никога нямаше да мога да изживея, почувствам и разбера "като човек" какво означава "да си потопен в дуалността и да трябва винаги да избираш", дори само и само, за да си "оцелял" (във физическо тяло), одухотворен (когато повечето пъти си спъван и заливан от помия), като основно и преди всичко, което правиш, е да си запазил и опазил "човечността" си.

Мда... много жестоко като изпитание. Но толкова истинско. Точно колкото и "НЕПОСИЛНАТА ЛЕКОТА НА БИТИЕТО" :)))

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ! (ВЕЧЕ ПОСАДИХ ЦВЕТЯТА!!!)

Ценностната ти система стои между тях. Или поне би трябвало тя да стои.

Благодаря :( Мислех, че е кръвното ми налягане. Току-що установех, че то е несвойствено "високо", принципно ми е "ниско" :))))

Както скалата на кръвното налягане няма отношение към "човешината", така и какавото и друто да е :)