Много години, почти откакто съм се озсъзнала, ме гложди един-едниствен въпрос: Как можеш да бъдеш полезен на околните?! Може би затова са виновни родителите ми - мама, която е истински Ангел и досега бдяща над здравословното (ни) състояние и  това на пациентите си. Както и тате - Негърския крал, за когото Македония, Свободата и въобще Истината (от последна инстанция) си беше до последния му дъх единствената Родина, която някога беше имал или обитавал.

Това, че аз и досега се изживявам като Пипилота, е вероятно някакъв "инфантилен синдром". Карах се с мама, когато тя заспиваше, убита от умора, докато ми четеше "Пипи Дългото Чорапче". Впоследствие със съученичките ми съзаклятнически повтаряхме: "Хайде, хапчеце чудесно, никога да не порЕсна" :))) Винаги съм имала "чувство към език(а)", така че това "да не порЕсна", да си призная, много ме смущаваше лингвистически. Иначи идеята... и досега ми се струва сред най-примамливите! Ей Богу,  асоциацията ми и до днес си остава с РЕСНА -  не  растението, а декорацията. Това най-много ме възмущаваше както тогава, така и сега..

Обаче... Животът ме обучи, че някои от най-важните си "отлики" научаваш чрез "омраза": да не "пореснЕш", отвоювайки правато да бъдеш "автентичен", понякога поднесено с "комплименти" - не с най-аристократичен привкус. "Ресна" (декорация) в никоя Драп-ерия така и няма да мога да бъда: твърде много съм "аз", за да изпълнявам прекалено дълго ролята на "гъделичкаща (нечие) Его". Не че не съм го правила :))) Такъв е Този свят: оцеляваш, докато правиш компромиси. В противен случай ... се изстрелваш извън обсега на Действителността.... за дълго! Поне за един човешки живот :))) 

Но аз пак се отплеснах :))) Идеята, която и досега ме взривява е, че Западната цивилизация не мисли и не целеполага "полезността" като нещо, което правиш "безвъзмездно" за другите. Дори да няма "паричен пренос" - както е по принцип в много от Проектите и Програмите - пак се описва и се изисква да се "отчита" ДОБАВЕНА СТОйНОСТ :)))

От "Западната" калкулираща гледна точка, особено онази за "запълване на отчетите" е ТАКА :)) Обаче, няма начин да "ми изчислиш скалата на емоциите", които влагам, за да постигна "прост" (среден) резултат!!! Не че няма "измислени" скали. Не че няма да има някой "доброволец", който да измери количеството отделена пот (включително "смрад" от човек, който е тичал, за да е навреме на работа) . А как ще "изчислят" това, че "актьорското ми майсторство" отпуска хората, когато са с мен и аз ги заразявам с "лудостта" си, но когато си отидат вкъщи, те просто вече са извън "обсега ми", и .... почти всичко от "магията" изчезва и те се оказват изправени... пред ... абсолютно несправими задачи (от тяхната, "отчаяна", гледна точка :))))


Та,, идеята да бъдеш "полезен" е била толкова дълго лайтмотив в живота ми, че започнах да ставам "опасна за себе си" - от рода на: да се самонаказваш за грешки, които не са твои, да се напъваш да свършиш (или поне да дадеш идеи) за общата раота, която трябва да бъде свършена, но никой нехае за "идеалния" вариант, а е вторачен само в "материалния"....

Абе, с други думи, след 20 и кусур годишния маратон, на който бяхме подложени "ние, които можем", стагнах до извода, че работих (ме) по Славейковски, ала Народен - 

 

С идеали все боравих -

всичко друго смятах грях,

с тях и себе си забравих,

на света свят не видях.

 

Все за другите залягах,

трябва, казвах, тъй е ред,

свойте работи отлагах -

чуждите все по-напред.

 

Минах живот любороден,

със неволи бол и бол...

И личи, че съм народен -

гладен, жаден, бос и гол.

 

 

1875

И понеже сме 137 години след това, и вероятно трябва да сме/съм поучили от "грешките" си, започнах да си правя гаргара от алтруизма. И да обяснявам, че това е "вродено" качеств"оу", че не е заразно и не се придобива, дори и по рождение :))) 

Всъщност, всеки е дошъл на тази Земя, за да бъде "полезен", за да осъществи най-висшето си призвание. Само че... това е различно "социално оразличено, осъществено и овеществено" :))) Щастлив е онзи, който може да твърди: "Всичко, което направих, не беше в НИЧИЙ УЩЪРБ! Ако съм ощетил някого, това е било.... само мене си :))) "

Това е моето верую. По този начин отсявам и малцината останали ми приятели и сродни души! Защото всеки има нужда от "материк" - да подхранва и да бъде хранен!

Бъдето "полезни" (на ближните си и на себе си!)

Мдаааааа, като близнаци сме приятелко, кото близнаци сме. Забравяме често себе си заради другите, дори и с риск да бъдем след това забравени, ...
Но може би просто така сме възпитани, цялото наше поколение!
Алекс - 08.08.1963г.

мхм - отива ти да си правиш гаргара с алтруизма, и на мен ми отива макар и да не ми върви фамилно;))
години се убеждавам,че осъзнатата доброта не е будалък, а дарба и пак на моменти се съмнявам

Такъв е редът на днешното най-освободено западно общество,но не най-съвършенно.Човекът изкачва стъпалата нагоре и се развива,а днес завоят,по който пъхтим е "материален".Според мен задачата на Човекът на Земята е да намери точната хармония между материята и духа.Аз за това все пак си харесвам българите ,защото ми се струва те не изостават съвсем и по двете линии..

и пак се връзва: да гледаш и виждаш света с отворени очи, без да ти пречат миглите дори! ;)

Това с полезността е толкова обширна тема, Свобода, че каквото и да се каже, ще бъде все малко. :) И аз винаги възприемам нещата така, че, който се стреми винаги да е полезен на другите, забравя и занемарява себе си. Но, за жалост отчитам, че, ако се занемариш като в стихотворението, то в един момент, когато те напуснат силите, ще станеш тежест за околните, ще бъдеш антиполезен. Лошото е, че имаме известната пословица : "Залудо работи, залудо не стой!", която обаче добре илюстрира "въпроса с полезността".

И все пак - няма по-голямо удовлетворение от това, да се усещаш полезен за околните... :)