Много се радвам, че намирам някой, който да е на моето мнение. Професорът от Станфорд, по име "Сам" (тук е заигравката с българския) Уайнбърг ("мрънкащия град", това е заигравката с Щатите) се е изказал безапелационно:  "Латинското значение на думата е "да излезеш извън", образованието не съществува, за да ни кара да се чувстваме приятно и уютно."

Близо 25 години се занимавам с образование и човешкият и професионалният ми извод е същият: образованието е "насилие" над обучаемия да излезе извън зоната си на познатото, на комфорта. Това няма как да стане "with pleasantries". Това е утопия, на която ние се поддадохме, следвайки челния "американски опит" :)))

Казармата и училището имат изключителни заслуги за създаването на навици. Навици за учене, които от друга страна се наричат "навици за подчинение". Като отявлен либертарианец много дълго ритах срещу "навиците за (безусловно) подчинение", онова "обезличаващото"... Като учител ми трябваха около 20 години, за да разбера... какъв е смисълът и ефектът от "военното обучение" (drill). Оказа се, че разковничето е ... между двете :) Да, ама първо трябва да си минал през "безкрайното, (почти) безмозъчно  повторение", за да можеш "да родиш" онази креативност, която надскача .... обикновената рутина :)))

Ега ти: за да създадеш нещо наистина "ново", трябва да познаваш и "кътните зъби на предишното". Няма да забравя, че всъщност, като стажант-учител, това беще първият ми урок в Английската гимназия в София. Не че тогавашните ученици "разбраха". Всички ученици имат свойството да мислят, че "всичко трябва да им е дадено смляно"... и да усвоят не само знанието, но и "чуждата" гледна точка ("оценностяването") като "своя" ... за да са "успешни" (на измислените "изпити", измислени от хора, които се "ценят" прекалено много, без покритие, в повечето случаи, но "джиросани" като "държащи титлите и.... входовете... към "върховете на "заслуженото признание на образованието" :))))))))))))Това е изключително сложна система от оценностяване и... атакуването му. Не бих искала да поставям всичките seniors под този знаменател, но... Съм живяла прекалено "дълго" (според учениците ми :) Съм "видяла" кого ли не: политици, университетски преподаватели, учители (бих искала да имам "по-щадяш опит", ама... нали става въпрос за "образование" :)))

Истината, както и когато бях гимназистка, а и по-късно - като студентка - е проста: ТИ ТРЯБВА ДА МИСЛИШ, ДА ПРЕСЯВАШ ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ТИ СЕ ПОДНАСЯ, И ДА СИНТЕЗИРАШ "ЗНАНИЕ"... Нещата отдавна, още от нашите поколения, бяха "прости"... за "простите хора", които не искаха и не искат да мислят.... За тях има един-единствен път: РОБСТВОТО... на чужди идеи, на чужди начини на мислене и чувстване. За "нас", другите, винаги е било по-трудно, но и по-интересно... Ако носиш искрата, да я запалиш у другия и да видищ... дали ще се разгори. А ако се разгори.... каква неизказана и довечна РАДОСТ  е това...

С обич

За да стигнеш до момента да осъзнеш,че трябва да пресяваш информацията за да синтезиращ знание под чие давление става?И всички ли все пак са способни на това?

ни каза : "Колеги , Вие тук ще получите такива знания , че утре да можете да четете и да прилагате в практика и онова, с което тук не сме успяли да Ви запознаем" Този професор бе Н.Тютюлков - преподаваше Химия и Физикохимия , но можеше да изнесе и лекция по Висша математика.
По старите вишисти добре знаят методите на обучение, а днес "знания" (дипломи) се получават срещу пари без да учиш!!!

От моя житейски опит стигнах до извода,че просто има хора - психически и генетически дадености - които просто предпочитат смляна готова теза и по никакъв начин не могат да извършат това действие - самостоятелно осмисляне,извличане на знание.Те просто "вярват" в което им се казва и когато практиката срути това в което са "вярвали" те не променят себе си ,а просто или продължават да "вярват" в заученото или си намират друга "вяра"...Иначе всички щяхме да бъдем изобретатели.
Но добрия учител се познава по това,че преподава истинския метод на познание,за тези ,които ще го умеят

И не виждам какво място изобщо има тук естеството на усещанията, защо въобще подлежат на дискусия. Който има потребността, не забелязва усещанията и обратно. В съвременното образование снобизма взема връх над прагматизма, което е и разликата между знаещ и учен.

Поздрави!

защото "знанието" или по-скоро признанието на "квалификация" се превърна в "бизнес". В момента се намираме в най-порочната витка на спиралата и всички й "ядем плодовете", т.е. "дипломи/сертификати без покритие" (неподплатени със знание и умения), но затова пък заплатени по съответните официални и неофициални тарифи :)

Поздрави!

Емоциите са айсбергът под видимата повърхност на мотивацията за придобиване и поддържане на знания и умения. За съжаление или за радост, необходимостта от знание и умение не е чисто рационална величина :) За разликата между знаеш и учЕн съм съгласна, но тя не изчерпва безкрайната тема... какво правим така че, хем да има "масово образование", хем донякъде "елитарно" :)))