Тези дни ми е чоглаво. Тези дни отдавна са се разтегнали в едно сенкяво настояще, където нито слънцето е слънце, нито сянката - сянка. Завчера се бях присетила за едно определение на подобна реалия, известна в англоговорящия свят като limbo world. Limbo world-ът е описание на физическото и психическо състояние на попадналите и... евентуално измъкнали се от Бермудския триъгълник. Накратко това е "жълтеникаво-мъгливо-воднист свят, депресиращ с липсата си на ориентири и тотална електро-магнитна дисфункционалност" 

Не съм сигурна, че това се дължи на завалялия ни сняг, който както винаги ни изненада баш в сезона си. Това вече дори не е смешно. Бедствено е. Бедствено е да... се радваш на сняг, защото той парализира трафика на МПС-та, хора, животни и всякакви битийности. Сякаш не е Природа, част от нас, а анти-социална-природа. Или и двете, както шизофренно сме я подкарали...

Същото е в социалния ни живот. Превърнали сме се в една лавина от ненавременни снегопади и заледявания. Непрекъснато се хлъзгаме по някакви обещания, крайно необходими, за да се повдигне общия Дух, но затрупвани от пухкавата мокрост на лъжите, полуистините и откровените лъготения. Не ни стига това, но и като пуснем ураганите на недоволствата, се превръщаме в крехки ледени шушулки, които се пръскат или чупят немедлено... И опять сначале... кръговрат на водата, т.е. на Живота...

А може и другояче... Може да се научим да се разпореждаме с отредения ни живот и с Живота като цяло. Само че не ни стиска :) Изискват се най-прости качества, но умножени в непрекъсваема времева верига, която отреагира на външните условия, но не променя Вътрешните. И така се оказва, че "врагът е вътрешен, а не външен" - нямаме здрави устои, не сме били достатъчно мъдри, когато сме интериоризирали външното, за да го направим вътрешно. Нашите "сгради" (съществата ни) се тресат и често се срутват (като Риодежайнеровските вчера), защото много сме "бързали" при строежа им, мамени от външни "показатели", benchmarks и всякаква "остальная" социална суета, загърбвайки простите правила на живота, известни "отрицателно" като седемте смъртни гряха:

- Чревоугодничество - Ако искаш да си физически и психически здрав, не пъхай всяко нещо, което прелети край теб в устата и ума си. Адски трудно за поддържане в сегашната комерсиална епоха, в която всичко е "продукт за продан", а човекът е това, което "консумира"...
- Похот -  Гонитбата в овладяването и "притежаването", често целящо експолатация, на други човешки същества, за да се задоволи собствения егоистичен инстинкт за нарастване/уголемяване на  "собственото физическо тяло". Много низко... но пък основна "кучешка залъгалка" за стремящите се към власт... въобще не само "физическа". В сегашните времена, май най-вече "политическа"...
- Алчност - Продължение на горните две. Нещо като 2 в едно, ама на по-висока степен. Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече...", ама без Дзен :( Противоотрова му е: Имай, но не притежавай, трупай, но отмивавай...
- Гордост - Логическо следствие от горните три. След богато "придобиване" във физическите вътрешно-външни области, започва разлагането. Гордостта всъщност е "разлагане"... на посоките, водещи към себе си и другите. Първичното изпадане в "жълтеникавия мъгливо-воднист свят без ориентири". Адски мъчително...
- Отчаяние/завист - Следващата степен, след откритието, че не можеш "да притежаваш всичко" - болест на "богатия свят". "Чуждата кокошка е патка"... Предверие на (тоталната) слепотата... Което води до:
- Гняв - което по същество е кратка или по-дълговременна лудост, изключващата мисленето, т.е. аналитичната способност в преценката на предпоставки, "мнимо развитие" (неразбрано) и последиците... за да ни докара до:
- Мързел - отказването от всякакви усилия, защото е "тежко и често безизлазно", особено след разбиването на илюзиите, че честните усилия ще бъдат възнаградени веднага, без забавяне, на момента. Последната брънка от порочния кръг, толкова гладко сцепяваща се с първата - чревоугодничеството: първото, което "научаваме" на този свят :)))


Петъчни размисли, ден за "парламентарен контрол" :) Моят вътрешен парламент, който никога не спира да "бъбри", отново се върна на познатите и до болка предъвквани теми-тези. Уморен от deja vu-то... и отвратен от начина, по който се разпореждаме с Живота... Но и с надеждата, че от по-не-делник!  ще започне Новата ми лична година, когато нещата от Живота ще тръгнат по нов начин :) Не без моите/нашите усилия, обаче - ;)



петък  


 

Почти се видях като праведник по принуда:)

Итерпретацията е отлична и прекрасно илюстрира колко е безсмислено състезанието. И може би писанието трябва да се разглежда точно по този начин.

А може би е било "загуба на време" :)))))) Кой знае?!