Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2012 17:04 - Управлението на хора - the Empowerment
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 1625 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 10.01.2012 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Не, няма да прочетете цитати или развитие на някаква теория :) Няма да се занимавам и с "политико-порнографската практика" (ППП) "made in Bulgaria" :)

Но да, ще се има предвид практиката. Онази практика, която произвежда "хора", а не "оператори на....", какъвто някога беше жаргонът на презрелия социализъм в желанието му да измисли "fancy names" на тривиални професии. То не че нещо особено се е променило, но нейсе :))))))

Поради ред случки от днешния ден (любим израз на "съвременната журналистика" :) се замислих за онова невидимото, нетитулованото, непризнаваното, но крайно необходимото - управлението на "хора". За онова, което не се случва чрез заповоди, директиви, укази, публични речи (по-скоро "изцепки" в нашенския, Балкански, сценарий), подкупи - тайни или явни, граждански или трудови договори, йерархии на безприкословното, но насилствено подчинение... Замислих се за това поради доста тривиални причини - наблюдавайки потока на "всеки-дневието" си и невидимите нишки, които го тъкат :))))

Час "нулев": Събуждам се "късно", защото съм запленена от многоцветния си сън и дискусиите, които водех "там"... Уютно е, но знам, че след 5 минути ще се "нахъсам" от близкото съжителство с неукротимото бедствие, което съм си избрала за спаринг партнььор или простичко казано, за да си "паря кашлицата". Бързо се изстрелвам от леглото, защото... борбата за тоалетната е безмилостна - какво да се прави - темпераменти :) Кой е казал, че жените окупират този "извор на освежаването" за по-дълго? Опитът ми е показал, че... това въобще не е така :) Затова - "строй се, преброй се, направи си кафе"... и избягай на стълбището за сутришната си цигара. Не че няма да ти трият сол на главата след... единствената "позволена" (то комшии, то домашни "смърдящи за чист въздух" :), но поне си изпреварил събитията, то ест - ти си бил на ход... Суматохата впоследствие е за филлм на Хичкок: докато аз си събирам бумагите за поредния ден "учебно изтезание", сОпрОнгът изхабява поне кубик вода, за да... измие чиниите :) При това сумти навъсенно, защото пепелникът ми е останал неизмит, а той... не пипа "лична собственост" :)))) Казвам "Айде, много ти здраве, не се нервИ" и изхвърчавам, за да намеря към 15.30 неизмития си пепелник върху клавиатурата на компа :) "Оправил" ми е кривите краставици, та чак ме е "Управил": демек, стегни се, твое си е задължението, не ми го прехвърляй на мен.... Този спор е вечен и не подлежи на примирие (нищо, че заради мен пропуши и си пуши сега колкото мен - важното е, че е "отгоре": виж колко съм "примерен"  - вкъщи не пуша, само от твоите и то когато съм пийнал, но... в останалото време ти "не можеш да пушиш тук, където ядем и спим"... Както и да е...

Понасям(е) се нататък... към спирката. Недоизпитото кафе в кофичка от кисело мляко (прибрана изпод мивката, но надлежно измита от Всевиждащото Око, междувременно титуловало ме с "каквото си мърлячка...") ме следва по целия път, докато сколасам за втората цигара... на кръстовището с паметника на Съвременния БОГ - CCS Mall. Докато се боря със снежинки, коли, между които да преплавам на отсрещния "остров" (щото не е тротоар :), изневиделица попадам на вестникопродавец. Срещу скромна лепта от 25 евроцента ми хариза 11 книжка от Листопад, съпроводена с вестник :) Направо се разтреперах от "радост": днешният подарък на мама беше осигурен! Колко му трябва на човек? Особено когато не знае коллко ще престои в автобус... по кръстовищата :) Слава Богу, нещата се развиха без намесата на СОС, ГЕРБ и всякая остальная... Но... затова пък се озовахме в "чакалня"... не че нещо, зима, закъснения и проч... Стоиш с ученико-подростками и си бъбриш за живота и околностите му ... в коридора :) Там ти е мястото... щото нали... "надежда тука всяка оставете" :)

Час "първи": 13-годишни, след ваканция... Мда... велико и отвсякъде! Любимката ми изръсва, че трябвало една седмица да не ги "закачат", че да се адаптирали ?! МОООООЛЯЯЯЯЯ? То като ББииито, мамка му, "ние сме толкова прекрасни, пък вие искате от нас и работа да вършим" :)))))) Направо - умилителна гледка! Попаднала съм в "розова градина"... и то, отвътре и някак изведнъж "безпощадно", ми се дощя като на Малкия Принц да си избягам от родната планета... щото то рози под похлупак, пък баобаби... БРРРРРРРР...
С тези се забавлявахме с "толкова" ( so) и "такъв" (such) в английския му вариант. Всъщност най-голямата забава си беше "blank" - "празно място", което те (някои от тях, де) с настървение продължавваха да "записват с думи". Ама... като се замисля, и това е "архетип": "празно" ти подават, пък ти го "записваш" ли, записваш... като "спарен щраус" (не съм сигурна дали точно този беше поредният роден "бисер" :)))))))  Накрая си тръгнаха по живо, по здраво! При това - на време :))))

Час "втори": гимназисти. Wow! Идват си с наръча "домашно" от около 50 страници :) Не че всички са ги направили (страниците), пък даже и някои (страници) са ги потурчили... Изтърпяват ме да "им закъснея" 5-7 минути, колкото да си изпуша поредната цигара с остатъка от поредното кафе, а те в това време да си "класифицират документите" :)))) И се започва... един АМАРЕТОмаратон... "ВИе за това чували ли сте?"... Нестроен отговор, понякога положителен, понякога със знание... къде се намира в тетрадката или учебника :) Що пък трябва да е другаде?! Като в нечия "глава", например... Е, хайде, да не се втелясваме! Без телефони и часовници... си откарахме до.... половин час след "платеното време" :)))) Накрая, чак на мен, Вечният Патиланчо, ми дойде "байгън", та да възкликна: "Вие училище нямате ли си, че....?!" Мда... странности от пейзажа! Пък "първия" се беше досадил, а "вторите" отегчили, а тези "третите".... ?!

Междувременно телефонът ми го заредиха... за да мога да се обадя на майка си и да я посетя. Така де: как без уговорена среща :))))) Намирам я "полуумряла", защото вчера са й се случили някакви технически "неуредици" или "инциденти", които са й възродили стари страхове... Гледам я и си мисля: колко крехка е човешката природа. Можеш да се превърнеш в "сянка" на самия себе си, просто защото ... не че нещо материално се е счупило, а защото някога някъде нещо "човешко" се е счупило... и тези пукнатини "се отварят" всеки път, когато "материята" ти напомни за тях... Мда... Аз моите си ги "чувствам" и знам кога да се "появя" :) Дали като "утеха" или като "навиквач", или и като двете заедно... но си знам ... И не се скътавам! Прекарахме "отпуснатите" ни 2 часа заедно, докато тя "навири гребен", докато пак започне да крои планове и да не мисли за "умиране". Междувременно всички битийни дребни задачи бяха свършени като ... "по заповед на шуката"... без напрежение, с усмивка, с малко сълзи и с много смях :)))))))

Сега за малко съм си "вкъщи"... сама и далеч от целия свят, но... само на една възглавничка на пръстите... разстояние :)))))) Няма да има и половин час и ще изляза... за следващата си "мисия".... Онази, тихата и ненатрапчивата, мисията "държа ръката ти, гушкам сърцето ти и гълча нестройното ти изпълнение" :))))))) Защото Те обичам и знам, че всички ние сме нестройните ти създания. Защото с фибрите си разбирам, че трябва много любов, безкористност и всеотдайност, залутана в "смешни" и "разсмиващи" ходове, за да накараш Другия да се чувства щастлив, обгрижен, дори "навикан", но никога "неоставен без внимание"! Защото чрез "чепатото" ни внимание, Другия расте, а чрез него растем всички - Ти, аз, Вселената!

Защото всички сме Едно, но някога... слизайки, усръдно сме го забравили, за да си извървим трънената Пътека :))) 

Когато си спомня това, или дори, понякога, успея да го задържа в съзнанието си за по-дълго, преди тривиалностите да ме затиснат, се чувствам щастлива! Чувствам се Изпълнителят :))))))) Защото Бог ме е спуснал тук, за да "свиря" :) Преди на ... музикален инструмент, сега - на човешки души! Когато успея да изтръгна от тях "най-добрият звук", Душата ми лети и нищо не е в състояние да я спре :))) Дори "предсказанието на Маите" :))) 

Та не се ли занимавам с "у-правление"?! Се, се :))))) Само че тоочно този тип "управление" е най-трудното: това, което овластява Човека да бъде самия себе си! Дори нещо повече: да бъде най-доброто "издание" на самия себе си :)

Така де... за най-обикновени неща си говорим :)








Гласувай:
10



1. krivoshapkova - Хм,
10.01.2012 19:42
искам да ти напиша нещо , ама не зная какво...но ти знаеш какво се случва с перото, когато онемее от нещо силно, истинно и толкова близко и топло , че чак да те сгрее. Затова само повдигам палец за поздрав и една усмивка до него.
цитирай
2. svoboda64 - Няма нужда от думи, най-често, М :)
12.01.2012 16:26
krivoshapkova написа:
искам да ти напиша нещо , ама не зная какво...но ти знаеш какво се случва с перото, когато онемее от нещо силно, истинно и толкова близко и топло , че чак да те сгрее. Затова само повдигам палец за поздрав и една усмивка до него.


Нека усмивката да ни води :)
цитирай
3. razkazvachka - а, ето какво си сътворила, докато се мотаеш из паралелното субпространство на фейса:)))
13.01.2012 16:35
и знаеш ли какво - след като те прочетох, вече не ми се вижда толкова отвратително навън из сивия януарски студ, а и си мисля, че мога да изтърпя още една порция от петдесетина студентски малоумия до довечера... че даже и ми се дописа....
бреййй, Госпожо, може ли да се запиша за слушател във всичките Ви часове?
цитирай
4. svoboda64 - И аз искам като слушател в твоите :)
14.01.2012 00:38
razkazvachka написа:
и знаеш ли какво - след като те прочетох, вече не ми се вижда толкова отвратително навън из сивия януарски студ, а и си мисля, че мога да изтърпя още една порция от петдесетина студентски малоумия до довечера... че даже и ми се дописа....
бреййй, Госпожо, може ли да се запиша за слушател във всичките Ви часове?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212103
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031