Като всеки нормален българин (унисекс) следя политикита и новините. Потрисам се, ядосвам се, изливам си недоволството пред семейството или "сурат сандъчето". Може би тук ще дойде някой "отворко", сърцевед и народовед да ме пита - защо не го правя "обществено", включвайки се в "гражданското общество" (имагинерна величина в БГ) или реагирайки на момента като "гражданин". Просто защото... крайно, но многократно съм го правила... и резултатът винаги е бил един и същ. "Духване под опашката", както е простонародният израз :)))

На тази възраст и с всички преживени травми е съвсем нормално да се задействат разни "самосъхранителни" инстинкти. Само донякъде... но все пак... налични :) Защото става въпрос за "отговорност". Дума изпразнена от съдържание в съвременна България, независимо дали говорим за юридическия й, административен или морален аспект. Към онзи, "обществения", за който все още някой го боли, трябва да прибавим и индивидуалния, личния. Тъй като съм човек с потомствено "колективистична" психика (българска, марсиански или де да знам каква :), най-често казусът за мен се изразява в това - ОК, ще се посветя на някакви "обществени каузи", в които по презумпция условието е "изгори, за да светиш" (щото мафията на статуквото - наше, чуждо, глобално или локално, действа по един и същи начин - "ако не си с нас, си против нас"), но тогава страда семейството ми - точно онези, които ще бъдат до мен, когато "съм нелицеприятна, уморена, депресирана и невъзможна", но аз съм им "обърнала гръб", докато се сражавам с Вятърните мелници ... "за световния прогрес", както ме подиграват вкъщи.

В крайна сметка - може би само, ама и не само българска - се оказва, че си "двойно безотговорен". Веднъж към "обществото", защото замисляйки и практикувайки промени винаги се сблъскваш с "властимащите", които - по възможност - ти казват, че това, което правиш е "изолирано явление" и не удовлетворява онази маса, за която те са особено "загрижени". Масата от хората "не мислят", така са "програмирани" от всяка власт, който се крепи на "рупори". Затова всяко "революционно", а дори и чисто "еволюционно" откритие се затлачва: защото не импонира на гледната точка, прокарвана от всяка власт, която поне на повърхността изглежда "демократическа" и устремена към "повдигане" на ОБЩОТО благоденствие. Защото нейната максима, поне демагогската е:  "И вълкът сит, и агнето - цяло" :))) Доколкото правиш нещо "революционно" или "еволюционно", но "властта" не може да извлече преки дивиденти, никой от "плахо предлагащите алтернативи" няма да бъде въздигнат до ролята на "рупор". Тази роля се отрежда на "шутовете", чията основна задача е да отвлича вниманието на "управляваните" с каламбури, които уж осмиват "властта", но всъщност я бетонират :)

Така, с годините, бе разбита илюзията ми, че "(демократическата) власт" се стреми към "същностна" промяна, а не феноменологична, "повърхностна" - смяна на едни Nomina Agentis с други :) ... Абсолютно еретично, но пък емперично доказано като вярно! Факт е, че всяка власт е компромис... но когато "компромисът" е ... към повече "контрол", още повече "контрол", тотален контрол... започваш да си мислиш... че никога не си излизал от антиутопията, за която не само си чел, но и всекидневно живееш :) Искрено завиждам на "нечелите" :) Поне могат да спят спокойно и да сънуват сънищата си, необезпокоявани от действителността :)))))

Та ако се върнем на "безотговорността", вече разбирана от гледна точка на "реалностите", това за мен е... да предприемеш индивидуално действие преди времето си. Или да го направиш така, че ... от една страна да "удавиш идеята", защото в тарана си, не виждаш, че няма... кой да те следва или най-малкото да (не) виждаш как... редиците оредяват, защото ... "властта не спи" :))) От друга, това е крайно безотговорно към семейството ти - това според мен е най-заклеймяваната, но пък и най-"българската" черта/гледна точка - защото ако останеш "жив" и щъкащ, най-малкото можеш да "заразиш" домашните си с някаква "различна" гледна точка, онази "преди времето си", която естествено ще продължи... като "скрито ръководна" за децата ти и техните поколения :)))

Сложен казус. Нямам рецепта. Продължавам да експериментирам, за да "позная" оптималните граници :)))))

Но си признавам, че съм "адски" уморена. Защото това означава да си 24/7 "буден", действащ и мислещ, мислещ и действащ... И да носиш "моментална" отговорност за последствията на едното и другото. Може би защото съм поискала "отговорността" ми да е проследима... и да не се опияниявам, че мога да "решавам" чужди съдби (това съм го чувала - от други, изживяващи се като "мениджъри" - многократно през живота си, но винаги ме е "напушвало" на смях :) Многократно изживявала какво ли не, имам една простичка молитва:

"Господи, запази здравия ми разум и ми позволи да знам, докъде мога да имам евентуално влияние над себе си и над другите, и не ме вкарвай в греха... да си мисля, че съм "по-умна" от Мирозданието", но ми позволи - всеки ден - да изпробвам как то може да се промени... бавно и полека. Посредством целия ми нелицеприятен характер, в който си ме "пуснал" тук :)))

Защото Твоя е... волята, която е и донякъде Моя, защото съм човек, човече, което гледа и действа спрямо Другия, все едно, че го прави на Себе си :)))

Защото, Господи.... "

Почти не гледам от известно време новини и ми е сякаш по-добре.

"Господи, запази здравия ми разум и ми позволи да знам, докъде мога да имам евентуално влияние над себе си и над другите, и не ме вкарвай в греха... да си мисля, че съм "по-умна" от Мирозданието", но ми позволи - всеки ден - да изпробвам как то може да се промени... бавно и полека. Посредством целия ми нелицеприятен характер, в който си ме "пуснал" тук :)))

Защото Твоя е... волята, която е и донякъде Моя, защото съм човек, човече, което гледа и действа спрямо Другия, все едно, че го прави на Себе си :)))

Никой не бива в никаква степен да си помисля да влияе на мирозданието, а да се вписва в него. И дано никой не успее да ми направи онова, дето е сторил на себе си. Защото аз не съм той и няма да зная какво да сторя с направеното...

Човек трябва да е абсолютно завършен тепегьоз (какъвто ти не си, доколкото те познавам виртуално), за да се изземе от шизофренията на настоящия свят :)
Поздрави!

Развивам собствената си гледна точка, не претендирам, че е общосподелима :) Родила съм се, за да "влияя" на общежитието, което за мен е Мироздание(то) в умален и ... донякъде опростен вид :)

Номерът е да се "вписваш", но и същевременно да разчупваш "формата" на вписването си, което от друга страна означава, да променяш "съдържанието" :) По принцип това е ролята на абсолютно всеки на този свят. Ако му стиска... защото повечето забравят с каква "мисия" слизат на този свят :)))
Поздрави!

"По принцип това е ролята на абсолютно всеки на този свят."

Исках да "обърна палачинката" та да не остане тестенява от едната страна.

Иначе ми се ще да споделя: Трагедията на полу интелигента е в това, че нито е достатъчно образован, за да води, нито е достатъчно прост, за да се остави да бъде воден. Това, като че ли е трагедия и за нацията ни. На нас всичко ни е "полу".

Вярно си "заковала" критерия. Отговорния човек рядко греши.
Поздрави!
Както е прието да се казва:)))

Понякога, когато се сблъскам със собствената си ограниченост, си викам същото... "Къде си тръгнала, бе моме, като толкова много още не знаеш?!" И после се сещам няколко случки през живота си:
- как някой "ме повдигна", докато си мислех същото на един форум ... беше по алтернативна медицина и съответно "повдгането" беше точно... странно, до "призрачно"... как си ти, но някой те издига от "черупката" ти :)
- как си мислиш, че си "никой", но "учениците" ти ти обясняват, че си "някой, който е загрижен за тях" и... изведнъж ежедневните (за теб) неща придобиват "друг смисъл" - на всеобщото осъзнаване :)
- как си някак си изоставен... на междугалактическата магистрала... и идва някой, който не говори твоя език, но всячески прави така, че си ... "снабден с телефонен номер и ... грижа", че Те няма да си тръгнат без теб :))) А Те... нямат никаква "материална" полза. Само Човешката :) Това е най-голямата утеха! И това ми се е случвало по всички географски и културни ширини :)))

Та това е... Ние "правим разликата", ние я "обличаме" в параметри, и чрез усилията си... захранваме бъдещето.

Така ми се е случило, че работя с "бъдещето" - влагам от сегашните си ресурси, за да го има. Според моя образ и подобие (това, което съм осъзнала и в състояние да "предам нататък" :))) Не ме е страх да го кажа и осъзнаая :) Родена съм Водолей - Братът на Човечеството, на когото Човечеството (все още) не е брат :))))

Ама, не ми пука :) Аз съм това, което съм :)