Хубаво е човек да ходи по юбилеи. Защото тогава разбира какво е надживял. Ако може с усмивка да се обърне назад, значи - да. Ако ли не, тежко, тежко.... :)

Българите още не сме надживели себе си, но установявам, че и други нации не са. Прекомерно си се вземаме насериозно - кой какво направил, победил, понесъл поражения и так далее, и так прочее :) Обикновено само размахваме някакви дати и статистически данни. Но не "проглеждаме" отвъд тях.

Бях на юбилей. На Френската. Потресох се от адресите - винаги има официални адреси на такъв вид мероприятия. Не знам защо посланиците искат да ни съобщят неща, които ние отдавна знаем - претакани и предъвкани до втръсване, но винаги съобщавани с някаква особена гордост. Сякаш това се е случило току-що и то трябва особено да е "оценено", като нещо извънредно и радостно. Ато е само история... История, която трябва да бъде припомняна, но в нея да се търси връзката с бъдещето... такава особено не видях, освен статистическа. Статистиката особено не ни трогва. Даже по-често ни тревожи... Тук ще спра.

По-големият потрес бяха едни други адреси - на ББ и Цецка Ц. Естествено на тях трябва да се отдаде значение, защото идват от "най-високото" място в държавата - Министър Председателя и Председателя на Народното събрание. Само че... ми прозвучаха като поредното "рязане на лентички", за които въпросните държавни мъже и жени нямат ни най-малка заслуга. Затова ми се видяха крайно неуместни и направо даже... смехотворни.

И последно... На този юбилей се говори много за Дух. Но защо ли аз Дух не почувствах? Говоря за онова горене, което ме е свързвало с това място и хората, които някога са го населявали, а и още се опитват да гравитират около спомените си (за онова, предишното:)

Много са причините. Но тази вечер няма да ги обсъждаме. Ще си останем с констатацията: някои неща просто "се преболедуват" и се върви нататък.

Та, когато човек надживява, разбира, че може да се върне "назад" и да обглежда пейзажа като турист. Но тогава сърцето му не трепва. Само анализаторите му бясно работят, събирайки поредната база данни за обработване :( 

Обичам личните и прятелски юбилеи.
Там има топлина, уют и съпричастност. Има обич и съ-преживяно.
И се отнасям абсолютно скептично към обществените такива.
Всичко под(пред)ставено, планирано като инициатива, о(на)гласено и преднамерено организирано, между непознати или далечно познаващи се някогашници ми е доста чуждо и непринадлежащо. Няма как да има Дух на такива съ-битийности. Духовността е вътрешна функция и външното й проявление никога не се проектира в масовки, защото в такива срещи няма Кеф-и.
Очевидно съм крайна май, но знам, че ти ще разбереш какво имах на ум. :)))

Специално за Френската бяха положени извънредни "усилия" Духа й да бъде разбит. Нито ми се говори на тази тема, нито ще го направя, споделяйки от "кухнята".

Това е в ход не само за Френската, а и за много други училища. И не само за училища. Затова особено цинично ми прозвучаха двата определени адреса. За подписалите (а не написалите ги, защото е ясно, че е антуражът им, който ги е писал) това е търсене на "идентичност", която все повече им липсва. Но колко през годините подобните тям допринесоха този общ Дух да се загуби... това е болката ми. Но нека Господ да ги съди, а ние... ще продължаваме да си вършим работата... с други, в други форми и под други "кодови" названия :)

В това отношение съм "оптимист": в Природата нищо не се губи, само сменя мястото, "притежанието" (property) и формалната принадлежност :)))))