Забавлявам се, работейки. За много хора това е оксиморон, поне в БГ :) Донякъде са прави. Но когато надмогнеш първичния си гняв, пошеташ насам-натам по света и у нас, междувременно много яко се вглеждаш в човешката природа - било директно, чрез лични сблъсъци, или чрез безкрайните "американски бози", които наистина ти смилат определени хапки, но крайният сравнителен анализ е винаги за теб или у теб, - започваш истински да купонясваш и да разбираш...

... че живееш в една от малкото свободни още земи на Земята;
... че това да те управляват идиоти има и добрата си страна - те не могат "да те изчислят" каквито и данъци и простотии да измислят (просто нямат капацитет:)
... че наоколо ти все още има истински хора, които можеш да пипнеш, помиришеш, с които да катастрофираш, да си подадеш ръка или просто... да си обърнете гръб;
... че българското семейство, колкото и да е "ковладено" като "нефелно", подължава да бълвва "нестандартните" си отрочета, с които попълва армията от "гладни" - мафиоти  и "миски":фолк певачки (щото е най-лесно), гастарбайтери (щото е малко по-малко трудно, макар и не дотам "достойно"), "бизнесмени" (щото е "престижно", независимо какво се крие зад това), и накрая едни... "глупаци" - които знаят, че ще им е "кофти", ако си останат при корените, при ценностите, при вярата си, но просто... "не могат иначе" :)

Е, за последните ми е думата. Те най-вече са оплювани като "овчи" народ :) Заради тях, "уфсъ" съща, отказах да емигрирам, когато ни беше времето (1988). И нито за миг не съжалих! Защото трябва да си много "беден вътрешно" (или Духовно), за да замениш "топлината" за "хлад" (във философски смисъл), да замениш "бъденето" за "притежание"... изключително низко като "топка" :))))) , да се кланяш на "чужди образци" преди изобщо да си познал "своите" (моля, тук няма и грам "национализъм", само ... обглеждане на обективните и субективни дадености :) 

Когато си зададеш или ... по някакво "удряне с мокър парцал" по главата прозреш... тези въпроси, в Душата ти настава "мир и спокойствие", въпреки ужасната врява наоколо (най-вече създавана от хора, които хал-хабер си нямат от този Свят и Развитието му :) Тогава прозираш, че си "на мястото си"... че вършиш онова, което трябва. Всеки ден: без задръжки и без угризения. Че се срещаш с "мафиоти", защото трябва да бъде изпитана силата ти за противопоставяне. Че те заливат "простотии", но ти трябва да имаш "вътрешен имунитет", за да ги разпознаваш и да знаеш на кои да отговориш подобаващо и кои да отминеш с ледено мълчание. Че... всеки ден е "бойна полоса" и "фронт"... и няма днес ще празнуваме, а утре ще му мислим :))))

Та, малко да разсея атмосферата :) Вчера, както и днес, си говорихме за Бог и за връзката между хората (нали, по... да не споменавам името Му... ние сме призвани да учим някого на комуникация :) Т.нар. обучаеми, разказваха собствените си истории - кой позагубил вяра, кой - придобил по пътя на личните изпитания :) Но ... в крайна сметка, като теглиш чертата, не можах (или може би непоисках) да чуя, че някой е нещастен, че е роден тук, че е сред хората, които е :))))))) 

Защото щастието далеч не е в "парите", или в "притежанията", а дали си пълноценен човек! Да, чух и чувам "сърцераздерателни" истории, но ... в крайна сметка, това, което за кой ли път вчера "проповядвах": НИКОГА НЕ СИ ОСТАВЕН САМ (освен в крайни изпитания, които са "лични" за твоята Душа). Винаги има някой, който да ти се притече на помощ и да те измъкне или поне да ти посочи пътя извън блатото. Пробелмът е, че "страдащият човек" (обикновено "невярващ", когато е в окото на случващото му се) не може да види колко е "благословен" с помощ от хората, които са около него и с "помощта", която му оказват (видимо) или не му оказват, но всъщност го подкрепят :)

Снощи разказах следната случка. За мен тя е много показателна и разбираема. Въпреки че... трябваше да я изживеем цялата, докато... евентуално стигнем до смисъла. Преди n- броя години, когато мама ме водеше по нейните сборища на ОЧЗ (разбирай китайска и нетратиционна медицина), попаднахме в ситуация, в която трябваше да се превозим до Банско. Имаше организиран транспорт, но както винаги, нестроен по български, пък и мама се явяваше "доайен" (или поне така тя си мислеше). Като всеки доайен очакваше съответните "почести". Като например да я возят в "организациониия мерцедес".  Само че, както винаги това "политически" се случва, "други" (по-млади) се организираха в групи по интереси и... тя не попадна там :( Впоследствие, и местата, които бяха запазени в някакъв микробус за пренос-превоз "свършиха", което бе отдадено на моята "невръчност" (Хе, как пък така :)))

Компромис, естествено, беше намерен, но за един Стрелец, който стреля, очертава кръга, и не мисли къде е точно "целта"... нещата изглеждаха злощастно. Не само това :) Аз трябваше да се чувствам "ужасно", защото съм "неуредна и невреждаща се" (А как това ми е през кривия макарон... но "мама"... и всички условности в съществуванието :)))))))) Изтъпряхме... Плавно, бавно и божествено (мен ако питате) се дотътрихме до сборището. ... За да разберем, че Мерцедесът е претърпял катастрофа. Че всички в него имат т.нар. backlash уввреждания (слава Богу, че бяха около 30-годишни!) Но мама не се стърпя (обидата й беше твърде голяма или...?) и им каза в лицето: "Добре, че не пътувахме с вас!" Идеше ми да потъна в земята от срам :) Тя не само не беше разбрала, че е била "спасена" от всичките "неблагоприятни" от нейна гледна точка развития на действията, но имаше и "наглостта" да го заяви като "победител" :)))))) Разказвам тази случка не за да "осмивам" майка си, а за да покажа... Смисълът на човешкия живот... в най-тривиалната му изява е Свещен. Защото... ако някой от нас, там щуращите се около съответната "изява", е направил "пролапсите" си, то е имало по-Висш план и по-висш смисъл. В тази "дреболия" :))))))) Wow! При всички случаи, ако майка ми беше "почетена" с возенето в Мерцедеса, сега нямаше да е между нас или поне не в "относително щъкащия" вид, в който е :)))))))) Ама на кой му пука да прави такива "дълбинни" социални, психически и физически анализи? Разбрала съм, че е на малцина, ако.. въобще :))))


Та, момичета и момчета, Смисълът на Живота е в абсолютно всеки ден, във всеки детайл от "пейзажа" :) И ако аз благославям "българите" като национална група, сред която съм израстнала, е... че ТЯ (групата, чрез нейните "несистемни" или пък точно "системни" елементи) ме е научила да разсъждавам така :) И да бъда щастлива от това, което съм, защото ме е научила.. чрез опита... да провиждам. Макар и с едно око. Макар и на сто пъти веднъж :))))

Смисълът на Живота ли? Той е в тези "дребни" детайли, които те лишават от вяра или напротив... засилват Вярата ти, че си част от нещо много по-голямо, което евентуално можеш да прозреш, ако непрекъснато държиш "зрителния си орган" отворен - защото той не е само "очите", а и "обработващия отсек от главния мозък (кората)"... ако такава ви е останала :)))))))

    

Случайно наминах. Тук, в блогбегето, отдавна, само минавам. Но за теб се спрях.
Ах ти, търсачо на смисъла.
Дребните неща , значи.
А кога ще се умира за големите.
А кои са големите, ако ги има.
Енергията ти, между другото е убийствено виско- волтажна.
Само затова наминах.
Оставям анализите за "вещите"....блогъри.
Чао!

Ако не се бях подлагала на определени "практики", никага нямаше да съм си "видяла" енергията :) Определено споделям възглАда, ама... много е кофти, ако си "грамоотвод", както ме титулова една от отдавнашните ми тозживотни съратнички :)))))

Иначе... нешата от Живота са... доживотни :) Затова се "смея", макар и да не се подчинявам par excellence :)))))

да виждаш у мен някакна останала енергия? :-)))

иначе и аз намирам доста плюсове от живота в БГ, но не мога да знам ако бях отишла другаде какво щеше да бъде и какво точно щях да съм избрала. все още съм любопитна да узная.

поздрави! радвам се, че си жива!

Единият питаше другия,какъв е смисълът на Живота. Отговорът ме порази.
-Смисъла на Живота е да си жив.

P.S.
Останалото е философия.

Изключително добре си схванал житейската притча-казус :))))
Докато има живот, има надежда - за всички ни :)))))

мадам Свобода, също като моите :-)))

Днес, докато гледах ужасно "разбиващото" (че какво ли друго?) българско анимационно филмче за зодиите от 70-80те, изведнъж осъзнах, че само нашата зодия е показана позитивно, въпреки че идеята е всеобщи присмех :) Да напавиш басейн, въпреки че си заобиколен от океан, е нещо ужасно "тривиално" за обикновените хора, които просто могат да си порят едното пространство с "акулите" :) Но само "ние" можем да осъзнаем какво богатство е да имаш "собствен басейн", дето сам си си го изкопал и сам си му налял водата с... всичките машинарии, които си могъл да измислиш :) Единственото неправдоподобно нещо, което ми се стори, че Водолеят сам си се кефи на басейна. Това не е възможно :)))))) Водолеят не би направил нещо такова само за себе си: не би си заслужавало усилията :) Ех, ако беше един Телец или Везни, да, ама Водолей.... не е присъщо на характера :)

Поздрави!

в Народното събрание и ако бях депутат:)))) :

" Винаги има някой, който да ти се притече на помощ и да те измъкне или поне да ти посочи пътя извън блатото. Пробелмът е, че "страдащият човек" (обикновено "невярващ", когато е в окото на случващото му се) не може да види колко е "благословен" с помощ от хората, които са около него и с "помощта", която му оказват (видимо) или не му оказват, но всъщност го подкрепят :)"...

И аз съм забелязала, че българите доста често вярваме, че Някой ни пази - и дали самата вяра, дали наистина "Някой - но хората в огромен процент все някак "се уреждат" ! Дай Боже все така да е! За жалост - доста от западняците са изгубили тази "вяра"... Понякога - съвсем ирационално - си мисля, че сегашната криза е предизвикана именно от тази загуба... И не са виновни за това самите хора (ако тръгнем ненужно да търсим вина)...

Парадоксът е, че "българите" са нарочени от медиите като "невярващи" :))) Проблемът със съответното "промиване на мозъци" е твърде стар и датира от Х-ти век :)))))) Само че никой точно не ни е сметнал "кои сме ние" :) Добре е, че "цивилизиционно" и "държавно" ни подценяват :) Ама ние, които сме тук знаем (поне част от нас) защо сме тук и какви ги "таралянкаме"...

От гледна точка на стратегията на "войната" (за съжаление се намирраме в нея, макар и да не е конвенционална) .... това е по-добрият вариант :)

Поздрави изпод подполието :)

Интелектуален роман. Там след някакво катастрофално премеждие един от главните герои, чудейки се защо е оставен жив, стига до една проста причина - има нещо, което не е свършил в тази реалност и което може и трябва да свърши единствено той в "подареното" му време.
Това, струва ми се, е добро като равносметка и повод за начало на нещо и край на друго.
:)

смисъл...с мисъл, колко да е с мисъл

доверявайки се на сърцето, на общото си сърце с живота -вървим

на едни и същи въпроси получваме различи отговори ... и всеки път са верни за нас.

Често "катастрофите" отключват или заключват определени аспекти. Въпросът е да се догаждаме от време на време, че нещо "приключва" и/или "започва" и да се настроим съответно, зареждайки се най-вече с търпение :)

... провлачваме, прескачаме, надскачаме, сурваме се и
падайки по нос, пристигаме...
... винаги където трябва,
и... когато трябва :)

да питаме и да сме наясно, че отговорите са различни, макар едни и същи :)