Замълчах си на Датата.  То пък една дата:) За изкушените да се оглеждат/оглеждаме в "изсушеното тяло на мислите" (числата) Датата никак не е впечатляваща - точно обратното :(

10 - единица, Ново начало, но последвано от нула - въртенето в кръг, зациклянето, Глупакът, който се прави на Умник...

11 - малкото Господарско число: промените, които са започвани, но никога - довършвани. Аз-ът преди всичко, самовлюбеното оглеждане в себе си

1-9-8-9 - УжасТТТТТТ... 1 - начало, 9 - край, разсипване (изсипване), 8 - Вечност (справедливост - несправедливост), 9 - пак същото, като по-горе :)))))

Но не за това иде приказката... За знаещите (още тогава) - независимо Съзнателно или Подсъзнателно, това си беше най-обикновен ден. Както и днес - 11.11.2011 :) Дори не коментираме 11:11 като часова полоса (питам по кой планетен часовник :)))))))) И отговор нито чакам, нито искам.

Та на 10.11.1989 г. по българско часово време (в късните часове на деня) беше извършена една манипулация - бих казала, с хирургическа точност. Един "херой" беше публично "свален". Кралят умря, да живее Кралят! Неизкушените от Историята - веднага "приветстваха". Не задаваха въпроси. Приеха всичко това като Висша Справедливост. Опияниха се от радост, подкрепяна от съответните течности... Нещата от "твърди" започнаха да се "втечняват"... (С оглед на днешния ден - 11.11.2011, и идеята за отваряне на Космическия портал и преминаването на много хора от "твърди" (в ясно изразени физически тела със съответните реакции и граници) към по-"пластични" - вероятно "втечнени" или поне "вискозитетни"... нещата започват да придобиват "очертания" :)))))) И в единия и в другия случай става въпрос за "манипулация" :(

На мен и досега не ми се иска да коментирам 10.11.1989. Защото - обществено - поне за мен - няма смисъл. Но мога да коментирам собствените си реакции от този ден, както и житейската си ситуация към онзи момент и сега - 22 години по-късно :)))

На този ден бях с бебе на ръце. Пред телевизора. На мен вече ми се беше случила "промяната" - за втори път, първият - 1985 :) За втори път, както и за първия, трябваше да намирам баланс за себе си  и за семейството/семействата си. Имаше ново "проекто-човешко същество" сред нас. И ние трябваше да се справим :) Не само с това, че "баткото" искаше да бърка в очите на новороденото или да извива пръстчетата на ръцете и краката му, докато то зареве :) Решението бе бързо намерено - на заточение "в Сибир" (по-точно при другите баба и дядо, които въобще не бяха толкова "лоши", но просто бяха далеч от "купона" - да правиш зулуми :)))

По тази причина, а и по много други, които няма да споделя заради "службите" (събирачи на данни)  10 ноември се превърна в датата, в която си "информиран" за нещо случило се, но то не е това, което е. Родена съм скептик (вероятно се "блазня", че поназнайваки от "кухнята", защото съм я живяла като "кухненски работник", не приемам всичко 1:1) . Имам две деца, които са "обучавани" по този начин. Никога не "приемай, че това, което хвърчи, се яде" :)))) 

Това продължавам да правя и за всички други :) Поради което, често съм титулована като "негативна" :) 

Истината е малко по-различна и тя се намира във всяко човешко сърце, което не е безкрайно затлачено от шлаката на сурогат анализи и пропаганди. Ако - в най-добрия случай - знаехме къде се намираме (Земята-България) бихме били малко по-смирени и същевременно малко по-арогантни. Но това, последното, няма да го тълкувам :) Защото точно там е голямата "загадка" за съществуването ни тук и сега, в тази полоса на човешкия обмен :))))))) И нашата задача е да си намерим "мярата". Моята лаическа диагноза е, че засега не я намираме. Затова и... агонизираме...

Надявам се това да се промени. Дотогава - живи и здрави!