Всъщност не знам за кой път изпитвам спазмите на "змията".... онази, която стяга обръчите, докато не ти остане дъх, независимо дали се намираш в търбуха или извън. Всъщност няма значение :)))
Онова, което ме ожесточава е, че десет и повече години си говорим едно и също. Не политическите партии, роднините, приятелите, опитвайки се да изясним за какво всъщност става въпрос :)

И десет и повече години се чуваствам в "изгнание"... "негативната", щото моите стандарти и критерии не се покриват :) Аз съм "негатива", те - "позитивите" :)

Честно да ви кажа: благодаря! Ако това е, на което трябва да реагирам, стохилядно и многократно по толкова ще си остана "негативна" :) Все пак на този свят трябва да има ориентири, дори и те да са припозвани като "негатив" :)

Все повече ми е смешно, макар и да плача в момента :) Питам се, за енти път, защо съм събирана точно с "тези хора" и какво трябва да извлечем от пребиваването си заедно?!

ако идеята е да не извлечем нищо?

нали затова са стихиите!

при мен пък обикновено нещата стават след 5 години. когато всички вече си мислят, че аз само си приказвам празни приказки.

с други думи - може би изпреварваш събитията с чувствителна разлика във времето.

Това, което съм се научила с времето е, че никога "не беснея напразно" :) Проблемът е, че отново ще трябва да изчакам десетина или по-малко години (вече времето достатъчно се сгъсти), за да бъде отчетена "правотата" (ми) :))))))

А тя не е "моя" :) Междувременно съм отчитана като "негативна" :))))) Хич и не ми пука.... Но не мога да си примиря с "глупостта" на най-ближните си (роднини по кръв и по събда) ... това ме кара да ги "отхвърля"... и те си го знаят :)))

Та така... този, който се изживява, че знае (и наистина го знае).... е обречен на самота :) Но ако това е Съдбата... кои сме ние, за да й противоречим?

Аз вместо "спазми на Съдбата" използвам израза "Съдбата пуска мрежите си" ... Но спазми ми харесва повече - от тях винаги се ражда нещо!

Между другото, точно преди да вляза при тебе случайно прочетох това, то е стил "всекидневна психология за обща употреба", но донякъде ми се стори (субективно) свързано с темата ти, хвърли му едно око, ако ти се занимава:

http://womanclassica.blogspot.com/2011/11/blog-post_06.html

Поздрави и се откажи от самотата! :)

Междувпрочем се случи нещо много странно :) Написах друг пост. Вече не знам за какво, в смисъл, то е пак същото, ама с други думи :))))))))) И... без да има друг "спазъм", компютърът просто се изключи и всичко... изчезва :) Твърде съм стара, за да си мисля, че е било "просто така" :)))

Поздрави!

П.П. И не се оглеждай във въпросните "писания", които си ми пратила :) Тази глупост е равнозначна само на "авторите" им:) Мисля, че ти се намираш малко по-нагоре по Пътя :)

Успешна седмица, Свобода!

Enjoy :)))

Или тези спазми във всеки от нас не са цялостната карма не един народ? Загубен в историята си и неуспял да се нагоди към настоящо .... ?

Няма такова нещо като "неуспял да се нагоди към настоящето" :))) Въпросът е как, от какви позиции и с какви поети отговорности към бъдещето :)))