Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2011 23:27 - Плебей по рождение/битие, аристократ по дух :)
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 4044 Коментари: 8 Гласове:
14

Последна промяна: 30.10.2011 09:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Много отдавна една приятелка, която вече не ми е "приятелка" (процесът е ендемичен и не засяга толкова личните ни взаимоотношения), беше споделила, отваряйки за мен онзи, "другия" си дар, че: На България не й достигат аристократи!

Аз съм от онези, които са "родени аристократи". Въпреки че съм родена "презрян плебей", а и по-късно настоях на "етикета" си чрез направените от мен избори -  за които до ден днешен ни за момент не съм съжалила! - продължавам да се държа "аристократически" :)

Държа да го подчертая и дори да го "проблематизирам", т.е. да обясня есенциалното значение на това "да си аристократ по дух" ( защото по битие отнюд и не ми е дадено сега, но помня "отпреди"), за да сме наясно за какво си говорим :)

Никога нямаше да го "прозра" толкова ясно, ако не бях прочела Норбърт Елиас - "Относно прецеса на цивилизация" (1999-2000), т.1-2. С моите скромни познания бих "поправила" преводачката в терминологичното превеждане на заглавието. За мен става въпрос за "процеса на цивилизоване"... защото "цивилизацията" е статукво, а ставането и възпроизвеждането й е процес и то точно е.... "цивилизоване" :)))))

Ако на БГ нещо й липсва все още е точно... цивилизоването, не цивилизацията или цивилизациите. Известно е, че ние се гордеем като потомците на... най-древните цивилизации, макар (масово) почти да не знаем нищо за тях. Нещо повече, т.нар. ни потомци (поредното поколение в обучение) не само не са наясно кой е бил онзи със "съчките" - Аспарух? Крум? Кубрат? - но това за тях е извор на "веселие" (от незнанието, не от "съчките"). Загубата на "памет" и от "общи места на паметта" ... се превръща в корозия на паметта изобщо, в най-оперативния й, функционален смисъл, на възпроизвоство на "действителността"! Няма ориентири, няма добро-зло, всеки е някакъв и никакъв... Сенки ществат наоколо! Превърнали сме се в "сенчест свят" буквално, преносно и на метаниво :( И това е страшното!!!

Може да ви се струва "нормално" като за постмодернистичен свят, но за всяко едно общество/общност - това е пагубно. Загубата на памет означава загуба на "идентичност". И колкото да е страшно за индивида да изпадне в амнезия или - не дай Боже, да има поражения на коровата функция - никого да не познава, само да яде и да се бори за "ядене" (да крие дадената му храна), толкова по-страшно е за едно общество или общност да изпадне в "амнезия". Страхувам се, че нашето общесво като цяло е изпаднало... дотам - борба за "кокала" ( за "храна за тялото") и нищо или почти нищо ... отвъд!

Какво общо има това с "аристократизма"? Ами, много общо или по-точно с... тоталното му отрицание :) Щото и "отрицанието" все пак има допирни точки със "статуквото"... или по-точно какво е онова, което трябва да се постигне, но НЕ Е :)

Та в тази цитирана по-горе книжица (не е лесна за четене, предупреждавам :), австриецът ясно и внятно е обяснил как е протекъл "процесът на цивилизоване" в борбата между трите феодални съсловия - аристокрацията, клира, буржоазията. Много профанно казано: аристокрацията е "изработила" маниерите, социалния "разменен" код, клирът, колкото и странно да звучи, се е занимавал с образование и наука и концентриране на земя (териториални владения), а буржоазията  - с производство и трупане на материални блага, както и - впоследствие - с мегаломанията да управлява на базата им, защото е държала "втвърдените разменни срества" - парите :) Тук ще прескочим как се е "развил държавния апарат" в рационализираните на борбата между трите съсловия и кой е излязъл победител :) Защото, от сегашната ни, твърде късна гледна точка, ония, първоначлните три, са станали "едно"... И нас това въобще не ни интересува :)
 
И все пак, защо онази ми нявгашна приятелка настояваше, че "на България й липсват аристократи"? В същата книжица пространно се описва как става "очовечаването" на обществото или простичко казано, "цивилизоването му" :) Факт е, че това е много дълъг процес: през Рицарите на Дамата (обяснения в чувства, непознато състояние преди!) , през кодексите за добри маниери (тайни), които имат за цел да разграничат аристократите от буржоазията (най-вече, ако трябва да я сравняваме в днешни категории от "селенията") ... та да се стигне до последното... аристократичните титли и тяхното продаване:) Всъщност, първо са били продадени "титлите" - дали поради сродяване (не ви ли напомня нещо?) или за пари (кеш)! После са били продадени "маниерите" - чрез наръчниците, а още повече - чрез отстъпване от  повелите, които самите аристократи са си произвели - да не преимат в средите си някой, който не е от съответния произход :) Придобитите, макар и изкуствено, маниери, са били "джиросани" за правилните... защото са носели "пари" - порадъци, родство... каквато и да е придобивка :)

Много по-късно, обаче, се е появило нещо, което наистина можем да отнесем към аристократическия дух, макар и да е било "произведено масово" от буржоазията, от съпругите (ЖЕНИТЕ)  - ограмотяването на "простолюдието". В книжицита е документирано. Въпрос на престиж е било да се научат "сополивите" (ако това е било политически коректния жаргон за времето)- децата на работническата класа  да ходят чисти и спретнати на училище, просто да ходят на училище :) Просто... да научат нещо, различно от побоя вкъщи или на улицата, от пиянството, от... :) (Сега е много по-страшно, признавам!) 
 
Забравихме клира :) Щото той е пресечната точка на "аристокрацията" и "буржоазията" - тези, които имат "Свише" (по наследство) и тези, които имат с Божията Воля (според усилията си). Щото тогава някак е било така (в повечето случаи), сега - в повечето случаи - не е :) Та въпросният клир е имал грижата да "изработва" грамотните хора, които впоследствие да стават "светски" (държавни) или "религиозни" (пак много от тях, административни) служители. На сегашен жаргон, те са "държали" Министерството на Образованието и на Държавната Администрация :) И со кротце, со благо и со... много кютек (Инкцивизицията) са успели да се справят с възпроизводството на грамотна и ... послушна администрация :) Тези, които не са били послушни... до едно време са ги горели, впоследствие и преди това са ги тровели, някои (по-внушаемите) им е било достатъчно анатемосване и изгнание и т.н.

Та пак и всьо таки (по асистентката ни по Политическа икономия, която си беше автентична рускиня, не знам дали от белогвардейски произход, или по поредната повеля на Партията) ... нещата в този свят се развиват "аристократиески" :) Ведно по произход и по това как ще се държиш (ама не като Ватмана от Пазарджик, дето стана светски лъв или като Мон Дьо, щото него не знам от кое софийско паве го изкопаха :)  

Аристократизмът в БГ, ако и доколкото съществува, няма общо с "принадлежност към кръгове" :) Точно обратното :) Аристократът не принадлежи на никого и на нищо извън корените си :) Дори да си илюзорни  и най-вече ако са такива :) Аристократът ще те черпи и ще даде последните си пари само и само ти, компанията да е щастлива. И няма да черпи "политически дивиденти", поради самата си аристократична същност :) Аристократът ще те подслони, ще те нахрани и няма да те пита за религиозната ти принадлежност :) За аристократа това няма никаква "стойност", защото е аристократ и над нещата :) Смешно е да се каже, но е факт: аристократът владее себе си и владението си - всеки прекрачил прага му:)  В момента, който "гостът" стъпи навън е "свободен" - може да се опълчи срещу "гостилия го" . Но тогава и "домакинът" е в пълното право да изпрати "ответния огън" :)

Това не са неща, в които съвременните деца се обучават. И ние не сме били. Ама с времето ги научихме :)

Аз съм аристократ. Дошла съм със спомените от последното/поредното си "прераждане" (както му викат). На никого не се подчинявам, а дори и да го правя от "куртоазия"... поради изискванията на социалната игра (защото за мен това е "code d" honeur"), пак до края не се подчинявам :) Тук, а и по света (по принцип, щото съм шетала, та мога да кажа : ) е все тая :))))) За аристократа няма социална сила, която е над него :)))))) Вероятно съм "забравила" феодалните правила и си "перкам" само по онова, което съм запомнила като " как да въздействам" :)))))))

Не мога да кажа, че не се страхувам. Като всички хора съм уязвима. Но честно да ви кажа... децата ми са големи и самостоятелни хора. И ако съм успяла да направя това за тях, аз се чувствам длъжна да продължа... Вкъщи възпитах двама "лордове"
- разбира се, съвместно с баща им и с помощта на цялото "ненормално" семество:) Винаги съм се опитвала, без угризения, да го правя и "навън", за учениците ми :) Защото има нещо, което може би се придобива, но трябва и да бъде ПРЕДАДЕНО НАТАТЪК - чувството за собствено достойнство. И ако имаме на някого да благодарим за това, то е "аристократът" :) Независимо дали ние ще се изживяваме като "наследници" - непреки (по прераждане) или по друг начин, мен не ме интересува! Важното е, че винаги трябва да си с вдигнато чело и да защитаваш това, в което вярваш. Пък дори и да губиш... Дори и да губиш през по-голямата част от живота си или до живот (както е било за тате)... но да не предаваш себе си, идеалите си, границите си :) 

И ако трябва да съм съвсем искрена... това е голямото наследство от "аристократизма" . Не по кръв, а по дух! Истинските аристократи никога не се "продават", нито се "предават" (освен, естествено, на наследниците си:). Защото е под достойнството им!

Та в обобщение: защо на БГ й липсва "аристократизъм"? Не е по "синя-кръв произход", а поради липсата на ДОСТОЙНСТВО, което върви иначе с нарочената за "синя кръв" (междувпрочем венозна в био-смисъл, и в повечето случаи - "застояла" :)

Ще ми се да се смея днес :) А то пък ми е тъпо: почти като в комедията A Connecticut Yankee in King Arthur"s Court (1889), само че без Уупи Голдбърг (не защото имам нещо против "произход" й, а защото ... не обичам плакатен "хепи енд"). Все повече "съвременни" решения ми изглеждат като в тази комедия - неразрешими, а парадоксални. Наложени от технологиите, а не от човешката компонента :) 

Та май си говорехме кой кого може да "промени" - аристакратът плебея или обратното :) Ако си говорим за "семеен живот", окончателно плебсът тържествува :) За РОдината, да не говорим :)

Но ние така ще си останем "аристократи" :) Нищо че системата не ни търпи, а пък семейството ни осигурява комфорта да продължаваме да се изживяваме като такива. И не само: но и да продължваме да им го натякваме, ако някой по пътя (не)"прихване" тръпката да бъде "различен, цивилизован". Защото само по default... си аристократ :) И това е... до живот :)
 
Всичко друго е.. далавера :) А аристократът живее живота си... заради изкуството да е такъв :) Един буржоа никога няма да го разбере, защото за него... животът е "време, пари, заработка, печалба"....Такъв смЕх, както и тази поредна вечер, не може да е истина :)))))))



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. strannica - Дълъг процес...
29.10.2011 21:05
Кога да протече?(((
От 1978 до 1944? Твърде малко са годините.
В България има единствено аристократи на духа))
Онези, дето се правят на елит, в повечето случаи са такива цървули по дух, че........
включително и от тези, дето били н`ам си кое поколение на жълтите павета)))
цитирай
2. svoboda64 - :) Ваня,
30.10.2011 09:09
strannica написа:
Дълъг процес...
Кога да протече?(((
От 1978 до 1944? Твърде малко са годините.
В България има единствено аристократи на духа))
Онези, дето се правят на елит, в повечето случаи са такива цървули по дух, че........
включително и от тези, дето били н`ам си кое поколение на жълтите павета)))


Вярно е, че исторически процесът е дълъг. Но пък на нас ни се е паднало да живеем в "сгъстеното време", когато е бумът на технологиите и тоталното изоставане на хората/човечността от "инструменталното" развитие.

И за да не се "самовзривим", трябва много бързичко да реорганизираме вътрешните си устои, иначе Машината ще ни превърне в "чипове", а това ще бъде и краят на Машината :))) Ако Машината не го разбира, щото няма как, де :), то ние, останалите с някаква памет, трябва да го направим...

Поздрави!
цитирай
3. bogomil - Дълбоко философски постинг
30.10.2011 12:30
Уважаема Свобода,
Вие сте настроена към философски размисли. Чудесно!.Що се отнася до нас българите, ще спомена само няkoi фактi. Тези със снопчето стрели, които са се настанили по днешните земи български едва ли са съзнавали, че ще създадт една държава един могъщ, корав и силен народ, който е оцелял!? . Нека само да се замислим върху факта. че нашите предци са воювали и отстоявали земите си срещу такъв могъщ противник като Византия. Днес Византия не съществува, а оная Аспаруховата България я има и тя ще пребъде. Един народ, който тачи миналото си след 500 години се пробужда и следва своите народни будители от епохата на великото българско възраждане, за да възстанови от пепелищата ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. Аристократи ли са били тези наши предци или кристално чисти родолюбиви българи!?
И ако днес народът ни се люшка. може би трябва да си обясним това или със сбърканата система или с прозрението на бащата на историята Херодот, който много преди Христа е казал "тракийското племе е най-могъщото на света след индийското, но на него му липсват владетели, които да го водят". Актуално звучащи думи. Умеем ли ние да избираме като "аристократи"ония които биха могли да ни водят по правия път на благденствието. Умеем ли да установим. кои от кандидатите за депутати, управляваящи, за президент притежават качествата на нашите предци поставяйки интересите на народа над личните интереси. Материалното до такава степен е завладяло народът ни, че стремежът към бързо забогатяване е оня пагубен стимул, който тласка политиците към властта.!? Много може да се пише по темата. Арисократи по материални признаци има достатъчно у нас, малко са и не откритити истинските аристократи по дух и родолюбиее готови да жертват личното пред общественото. Спирам до тук. Поздравявам ви за великолепните разсъждения. Много ми се иска да ви поздравя с един поучителен монолог завършаващ с една позната песен
http://www.vbox7.com/play:7bd47ff0&al=2&vid=8437704
с поздрав и уважение www.bogomil.blog.bg
цитирай
4. svoboda64 - Благодаря за поздрава, bogomil,
31.10.2011 12:34
Доколкото знам, нашето проклятие и благослония едновременно е да сме прекалено разделени и по своему жилави. Българите се обединяват, само когато има пряка заплаха за страната им (териториалната цялост) или върху идентичността им (вътрешно-потребната "цялост-ност"). Дано не се окажат прави пророците, които предвещават точно такова излизане от "дрямката" и "лутането".

Но както се казва: ще поживеем, ще видим.
цитирай
5. magicktarot - Блестящ текст, виртуозно написан! Поздравления, Свобода!
31.10.2011 21:09
За мен беше удоволствие, благодаря ти!

Някои казват, че култура е равно на човечност,достойнство, аристократизъм, а цивилизация - това е обезличаването, технологиите, обезчовечаването... Цивилизацията е над културата по обхват, но не и по състояние... Ако сме само на ниво култура - няма да има войни... Цивилизацията прави войните - в нея хората стават "единен, безличен плебс" и владее цар технология и финанси... Когато започнат да напредват технологиите - хората спират да се развиват, защото разчитат за все повече неща на машини... Но няма значение как го наричаме... Донякъде не съм съгласна, че в Бг няма аристократи. Има много повече, отколкото на Запад. Там може и да е по-висок стандарта, но повечето хора са доведени до състояние да бачкат изнурително цяла седмица, а в края й - да се напиват безпаметно. Защото просто нямат какво друго да правят. За тях това е щастието и целта - пълна заетост и пълно пиянство... Обработен плебс са, за жалост...
цитирай
6. svoboda64 - :) Съгласна, Маджик :)
31.10.2011 23:22
В БГ има много повече аристократи на квадратен километър, отклокото където и да е другаде, където съм била... Може би защото онова, което приемаме, че е проклятие, е нашата благословия: реално имаме само себе си и живота си, за да го извайваме както си искаме... При нашенските условия това изисква доста голяма фантазия и устойчивост, за да запазиш - все пак - разсъдъка си :))))
цитирай
7. eien - Блестящ стил, Свобода!
03.11.2011 13:20
Само едно скромничко мнение и от мен: пред Него всички сме равни!
цитирай
8. svoboda64 - Абсолютно съм съгласна, Ейен!
03.11.2011 13:53
eien написа:
Само едно скромничко мнение и от мен: пред Него всички сме равни!


Пред Него/Нея всички сме равни като любов и внимание. Но не всички сме равни като употреба на свободна воля - в смисъл колко, за какво и в каква посока я употребяваме. С други думи казано, този, който е овладял повече от себе си, от него се иска повече, включително да подкрепя другите по Пътя им: себичността се "наказва", защото задържа или направо спъва общото развитие :)

Поне така мисля аз, от моята скромна фрактална гледна точка...
Поздрави и благодаря, че се отбихте във виртуалната ми обител :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212204
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031